Пушенето не винаги вреди

Part 9

Той все пак мълчеше. Стоеше пред мен и ме гледаше спокойно, докато аз се опитвах да стъпя на земята. След няколко минути той тихо седна на земята подпирайки се на стената. Погледнах надолу към него и видях, че той гледа към мен.

- Успокой ли се вече?- засмя се той спокойно.

- Ъ?- не че не го разбрах, но исках да каже още нещо, че така да не се изцепя аз нещо.

Той отново се засмя и хвана ръката ми, дърпайки ме да седна до него. Аз разбира се веднага откликнах. Май очакваше да тръгна с кифленското "ще се изцапам", защото се учуди. Седнах аз до него, но сякаш бях чувал с картофи. Просто някаква такава безжизнена. Той продължи да държи китката ми, мятайки я така, че дланта ми ходеше наляво-надясно.

- Толкова ли е страшно, че се носят слухове за теб? Е, вярно, това май е за първи път... но не съм чак толкова зле.- той говореше спокойно.

- Аз не...- опитах се да кажа аз, но не знаех как да продължа.

Саске ме изчака, надявайки се да довърша, но това не ставаше. Аз просто млъкнах и го гледах виновно. Но явно той беше инат. Стоеше и чакаше, аз да продължа изречението си. Уф! Поех си дълбоко въздух и се загледах в една увиснала, стара тръба:

- Не е проблема, че се чуват подобни слухове... А-аз не съм свикнала с това... но ти...- пак млъкнах. Не знаех как да продължа.

- Сладурана!- засмя се той и ме притегли в себе си, така, че някак си ме гушна.- Притесняваш се, че на мен ще ми навреди ли? Това да ти е проблема.

- Ами ако харесваш някого?- погледнах го аз смутено, събрала тъжно вежди.

- Това не е проблем.- усмихна се той.- Е, ако зависеше от мен, щях да се ядосвам за това, че не съм го направил. Все пак говорят за това... поне да беше станало.

- К..ка.- аз забих. Той какви ги говореше. Можете ли да си представите какво каза? Да беше станало! Това чудо на чудесата, как може да говори така за светия Граал.

- Извинявай. Не трябваше да казвам това. Ти навярно си мечтаеш за нещо друго... за някой друг...

Очите ми се разшириха. Стоях с отворена уста и го гледах. Какво може да кажеш на подобно нещо. Затворих очи, припомняйки се моята нова любима песен. Тихичко започнах да си я тананикам:

- if today was you last day...- едва започнах аз.

- Какво би направила ти?- сериозно и настоятелно ме попита той.

Аз стиснах устни. Не можех да го назова на глас... как можех да му каза, че бих се приближила още повече и бих го целунала... Преглътнах едва и отворих уста, но вместо едно, казах друго:

- Първо ти ми кажи.- смутено пророних аз, карайки го да наклони глава настрани.

- Какво да кажа аз?- подсмихна се той. Да не се правеше на ударен?

- Какво би направил ти, ако няма утре?- прошепнах аз тихо.

- Искаш ли да знаеш?- сериозно ме попита той.

Аз кимнах.

- Сигурна ли си, че искаш да разбереш?- натърти отново той

Аз пак само кимнах.

- Искаш ли да ти кажа?

- Да.- най-после отговорих аз.

- Сама си го изпроси....

Саске се засмя леко и се загледа в мен. Стоеше и ме гледаше, а аз отвръщах на погледа. Но той не правеше нищо и аз започвах да ставам любопитна. Два пъти го подканих с поглед, а той ми кимна в отговор. Какво правеше?

- Е, какво си изпросих?- нетърпеливо попитах аз.

- Ами...