Пушенето не винаги вреди

Part 6

- Незнам какво ме прихвана. Знам, че постъпих глупаво. Съжалявам, Сакура. Сакура, погледни ме...Моля те...- последното го каза толкова нежно, че аз едва помръднах глава.

Вече не гледах към водата, а към тениската му, мокра до средата. Той приклекна и изравни погледа си с моя. Опита се да се усмихне, но не успя. Аз извъртях глава, но той ме последва.

- Прости ми. Моля те.

- Пусни ме...- тихичко прошепнах аз.

- Прости ми, Сакура.

- Просто ме пусни...- говорехме тихо и двамата.

- Сакура..

- Пусни ме, Саске.- повиших тон аз.

- Няма!- на свой ред извика той.- Няма да те пусна!

Надигнах глава и го погледнах. Той стоеше и ме гладеше виновно, гузно и същевременно мило и грижовно. Хвана в ръцете си лицето ми и се наведе. Той какво...

- Няма да те пусна, преди да ми простиш. Не е моя работа кого харесваш... просто ми стана интересно. Олях се, зная. Няма да те притеснявам повече, само не ми се сърди.

О, не! Той изтълкува всичко грешно. Всичко! Или аз съм се самозаблуждавала... Та това е Саске! Как може да съм толкова глупава, че да си мисля нещо повече. Поклатих глава и се опитах да се махна ръцете му, без да ги докосвам със своите. Но той не пускаше, затова вдигнах ръце и ги сложих върху неговите, махайки ги от мокрото ми лице. Той ги хвана и нежно ги взе в своите две. Все още ме гледаше, но аз неможех да разчета погледа му.

- Както и да е...- тихо отвърнах аз и понечих да тръгна, но той не ме пусна.

- Мокра си. Да те изпратя ли до вас?- мило попита той.

- И ти си мокър.- Смутено, отново, отвърнах аз.

- Аз в колата имам дрехи.- намигна ми той весело.

- Няма нужда...

- Хайде.

Той бързо ме завъртя и ме повдигна от кръста, помагайки ми да се кача горе. Обърнах се за секунда, достатъчна ми да видя, как мускулите на ръцете му се стягат, докато се набира. Видях също как тениската му залепва за тялото. Видях как целия капе. Огледах себе си и осъзнах, че моята рокличка е толкова прилепнала за мен, че все едно я няма. Опитах се да я отлепя от тялото си, но тя отново залепна. И за капак духна един студен вятър, каращ ме да настръхна. Потреперих, но той забеляза и ме подкани да тръгваме:

- Имаш ли да си взимаш нещо?- усмихна се той.

- Не...чантата ми е там.- тихо отвърнах аз, посочвайки мястото, откъдето ми вдигна той.

- Хайде тогава.

Той посочи с цялата си ръка посоката и аз тръгнах, но си спомних за рокличката и как ми се вижда дупето в момента. Спрях се и се обърнах и какво да видя! Той точно там гледа. Как не го е срам, ах, ама той.... Но все пак това е добре, нали? Той гледа моето дупе, което значи, че ме смята за готина. Оф, какво от това, та той е Саске.

Спрях се на едно място и притеснено сложих ръце пред себе си, заедно с чантичката, която нищо не скриваше. Саске ме гледаше усмихнато, явно му бяха забавни отчаяните ми опити да се покрия. Е, срамежливка съм, какво да се прави. Тръгна до мен, но умишлено не помръдваше главата си. Пълна тишина, никой не говореше. Той не смееше да погледне към мен, защото явно се притесняваше, да не ме притесни мен. Това е ирония, защото аз пък не можех да откъсна поглед от тялото му. Той беше с някакъв тъничък панталон, а не с дънки. Какво значение има това ли. Тънички панталон беше полепнал изцяло по него, както и тениската му.