Пушенето не винаги вреди

Part 6

   Можете ли да си представите как се изложих. Водата беше метър и нещо дълбока. А аз се развиках и впих ръце в него. Бях се свила толкова силно, така се бях притиснала, че с крик неможете да ме откъртите. Саске стоеше прав, а водата му стигаше над кръста. Но мен ме остави да си мисля, че е дълбоко. Бях стиснала очи. Ръцете ми бяха вкопчени в дрехата му, главата се опитваше да пробие гърдите му. А цялото ми тяло толкова се беше притиснало в неговото, че когато дойдох на мене си, ми прилоша. Да усетих, че не се давя, след няколко дълги секунди на паника.

Първо надигнах главата си и се огледах. Видях, че половината му блуза е мокра и бавно се огледах. Постепенно отпусках хватката, но не достатъчно. Страхувах се, че ако ме пусне, наистина ще стане нещо. Той понечи да го направи, но аз хванах ръцете му и ги притиснах в себе си. Сигурно това го е очудило, но ми е простено. Паникьосана съм!

- Сакура...- тихо ми прошепна той.

Не го чух. Бях изплашена до смърт. Усещах водата около себе си. Бях мокра и бях във водата. Тя дори не стигаше до главата ми, но аз умирах от страх. С малко усилие, той ме пусна да стъпя и аз се подчиних, но без наистина да съм там. Мисълта в ума ми беше 'вода!ВОДА!'. Ръцете ми се увиха около врата му и се заключиха там. Бях на пръсти, а водата ми стигаше до средата на гърба.

- Сакура, спокойно. Извинявай..- тихо и невинно проговори той.

Аз най-после реагирах. Надигнах глава от гърдите му и го погледнах объркано. И след това осъзнах, че няма да умра, че няма да се одавя. Пуснах се от него и се загледах ужасена и ядосана в очите му, които така обичам:

- Ти си глупак!- сълзите закапаха от очите ми и аз го ударих няколко пъти с юмруци. Сигурно едва го е усетил, но все пак го направих.

Обърнах му гръб и се огладах, търсийки стълбите. Вече не се страхувах от водата. Сега просто исках да съм далеч от него. Бях мокра! Напълно мокра. Залитнах веднъж, но не стана нищо, освен да се донамокря.

- Сакура..- тихо чух гласът му, но не го чувах в момента.

Точно стигнах до стълбите, когато той хвана раменете ми и ме обърна.

Гледах надолу и не исках да го погледна. Бях се стреснала толкова много, че дори на него не бих го простила. На никого не бих простила подобно нещо. Той отново повтори името ми, но аз отказвах да го гледам. Стоеше гузен и така му трябваше. Само и само да чуе едно име, щеше да ми докара инфаркт.