Пушенето не винаги вреди

Part 4

   Усмихнах му се по-широко и леко лукаво, след което му показах запалката му. Започнах да си играя с нея, движейки я между пръстите си, а той очудено ме погледна. А след това ме изгуби от поглед. Видях как ме търси, но аз се бях смесила с тълпата.

- Сакура! Откога пушиш!- чу се възмутения глас на Ино зад мен.

- А.. аз не пуша!- изгледах я очудено аз.

- А това?- тя посочи запалката, с която още си играех несъзнателно.

- Ами,- усмихнах се аз неудобно,- това е на Саске.

Тя удивено ме изгледа, но аз реших да сменя темата:

- Къде е Би?- попитах аз разсеяно-

- Кой?- тя май не я познаваше.

- Кой смени песента преди малко? Онази, която усилихте повече...

- А, това беше някакво момче. Каза, че са му дали 10 кинта да го направи.- Ино сви рамена.

Докато аз се опитвах да събера две и две, тя отново си спомни за моята придобивка. Лицето й придоби комично любопитство:

- А защо запалката му е в теб?

- Ми...- усмихнах се аз и свих раменца невинно.

- Казвай бързо, мис!- строго ме изгледа тоя.

- беше си я забравил на масата. Да я оставя там ли?

- Така ще кажеш сага.- поклати глава намусено.

- Ако искаш иди го питай!- ядно отвърнах.

- Няма нужда, той идва..

- А!?!!?

Рязко се обърнах и видях как си проправя път към нас. Смелостта ми се беше изпарила, затова наведох глава и в обратната посока. Доста бързах, но ме забавяха хората. Обърнах се и го видях да разминава Ино. Тя изглеждаше адски шокирана. Продължих напред и завих при първия удобен завой. Тук вече нямаше хора, но това не му успокои. Вървях напред, после завих, после пак и пак. Накрая се оказах в края на един коридор, водещ към задния двор. Вън няма да ме намери.

А там беше толкова готино. Имаше басейн, които беше завит, а отстрани него си харасех една люлка. Седнах си спокойно и се облегнах назад, поемайки си въздух. И отново същия пърфюм. Огледах се, но не го видях. Сигурно ми се е сторило. Извадих запалката и започнах за оглеждам.

Беше наистина яка. Метална, с капаче и някаква картинка издълбана в метала. Имаше ли някакъв шанс той нарочно да я е оставил. Ох, защо навсякъде ми мирише на Саске. Отново се огледах, но нямаше Саске. Въздъхнах и тихичко си затананиках, люлеейки се на голямата мека люлка.