Пушенето не винаги вреди

Part 3

   И се оказа права. Всички се изсипаха накуп, пет минути след седем. Наруто водеше трима приятели, Итачи петима... дойдоха толкова много момчета, че да не повярваш. Мярнах дори Гаара и Дейдара, които не ходят често на партита.

- Готино мото, Ино!- поздрави Сай.

- Нали.- ухили се госпожицата.

- Мото?- повторихме с Хин, объркано.

- да не би да съм забравила да го спомена? Партито е с мото ' но бич алауд'- Ино се усмихна доволно и засия.

- Също така и без срещи.- добави и едно момче, което дори не познавах.

- Парти на необвързаните?- присвих очи аз.

- Именно!- усмихна се Ино.

Погледнах изпитателно русата, която явно беше натурална блондинка. Тя продължаваше да се усмихва, но аз я изгледах тъпо и тръгнах да се поразходя. Минах покрай толкова непознати, че ми стана странно. Имаше и много момичета, но нито една не ми приличаше на козуначка. Музиката не беше много силна, но не ми беше от любимата. Не си падам по тея бобъри и прочее.

Излязох на първата тераса, която намерих и се настаних на един от столовете. Абе, почти си се разплюх, че дори си качих крака на облегалката за ръка. И познайте за какво се замислих. За онази песен, която ми беше пратила Би. 'Ако днес е твоя последен ден, утре ще е твърде късно...'

Чух някой да пали цигара зад мен, но нямах намерение да се обръщам. И все пак натрапника миришеше хубаво, беше мъж. Чух стъпките му, след което и дърпане на стол. Някой седна точно до мен и аз се обърнах. Забравих да мислите си, щом той ме погледна. Беше очевидно отекчен, както винаги и се беше отпуснал както мен.

- Защо не си долу при останалите?- попита ме спокойно той, все едно по-принцип си говорим много.

- Просто така...- свих рамене смутено.

- Ти ли ми писа да се кача?- подсмихна се той.

Аз го погледнах объркано. Поклатих веднага глава и то супер бързо. Долу Джъстин млъкна по средата на песента и двамата се обърнахме леко към вратата, ослушвайки се за нещо. И тогава всичко ми се изясни. Започна една песен, която ме накара да се опуля и да разбера кои го е пратил тук.

- if today was your last day....- прошепна той тихичко тананикайки си.

- Tomorow is too late...- продължих аз със затаен дъх, без да се осъзнавам.