Пушенето не винаги вреди

Part 2

   Сега имах повод да го гледам, нямаше да е толкова странно. Все пак целия клас го гледаше. Саске тихо и бавно зачете, а аз се подпрях на дланта си и се зазяпах към него.

Часа мина неусетно, както винаги, дори и всички получихме добри оценки. Беше обяд, а вечерта Ино имаше парти.

Имах няколко часа, преди да ме викнат, за да помагам. Толкова ми си спеше, но ако си легнех, нямаше да успея да засека една преятелка в нета. Бях й обещала, че ще й пиша след като се прибера от училище. Когато си спомних, как ми се смя, когато й разказах за Саске, ми стана весело. Тя беше много шантава и определено обичаше да слуша чужди истории. Винаги си опитваше да ми ободри, да ме насърчи.

Пътят до нас беше много дълъг, затова извадих мп3-то си, за да послушам малко музика. Ино ми го беше подарила и бе записала една папка вътре. Не бях слушала песните, защото самото име ми беше смешно. Но днес нещо ме жегна и надникнах вътре. Отворих папката 'feelin'sexy' и я пуснах. Не беше лоша, дори беше симнатично, някак надъхващо. Неусетно крачката ми стана по-бодра и нахакана. След десетина минути, дори гледах напред и хвърлях погледи.

Настроението ми се беше върнало с пълна сила, че дори беше превъздигнато. Името наистина беше подходящо, вярно се чувствах добре в тялото си. Крачех бодро, не объщах внимание на никого. Стрелках с очи минувачите, че дори понякога с лека усмивка. Беше ми все едно.

Неперено вървях напред и си слушах готини песнички. Всичко беше перфектно в този момент, нямаше ги задръжките и скованото отношение. И всичко това заради някакви си песнички. И както във филмите се чува едно късане на лента, такова се чу и в моята глава, когато стрелнах със сладичък поглед един миновач. Това не беше кои да е, а самия Саске Учиха. Спрях се на две крачки зад него и паникьосано се обърнах. И там ми беше грешката, защото и той се беше обърнал. Той ми се усмихна, а аз едва успях да изкривя чейнето си в отговор. Почервенях като домат, ама от онези, презрелите. Прехапах усни и рязко дръпнах слушалките от ушите си. Тази музика не е за мен, видяхте ли какво стана. Погледна си плеъра като отровен и го пъхнах обратно в чантата си. Наслушах се на музика за близките годинки.

Крачката ми стана бавна и някак си скована. Все едно ходех по огън, а бях обута с кецки като онези, дето нямат ама хич подметка. Ходех и ме беше страх дори да погледна някого, а камо лу да го стралкам с поглед. Какво ли си помисли Саске за мен. По-добре ми беше, когато не се излагах така пред него.

Прибрах се бързичко и веднага хвърлих чантата на някъде, бързайки към лаптопа. Гушнах си го и направо на леглото, отваряйки скайп. Ако приятелката ми не й изникнеше нещо, тя вече сигурно щеше да е там. Я да видим...ооо ето я Би! Я да видим какво прави днес?

*смайл*милооооо! Какво правиш?

*бака* милооо! за теб си мисля...

*смайл* довечера съм на парти.

*бака* ууу той там ли ще е?

*смайл* не съм сигурна.

*смайл* днес какво станааааааа

*бака*?

*смайл* пуснах се една песен и се нахъсах и почнах да гледам нахално хората.

*бака* и?

*смайл* амиии такова.... погледнах и него така и ми стана адски конфузно...

*бака* и що?

*смайл* е как що...

*смайл* погледнах го перверзно, какво мислиш, че ще си помисли

*бака* че си готина...

Е тоя отговор ме разби. Би винаги можеше да ми оправи настроението, но да ме разсмее не спираше.

*смайл* :д... сигурно ме помислил за луда.

*бака* какво лошо има в това да си готина и да го знаеш...

*смайл* im sexy and i know it (music)

*бака* именно...

*смайл* ох, какво да правя... така ми се иска да дойде и да говоря с него... ама немога... той е...

*бака* той да не е бог. говори с него.

*смайл* лесно ти е да го кажеш! :/

*бака* рискувай, миличка. Веднъж се живее. ако днес ти е последния ден... ако знаеш, че няма утре... щеше ли да го кисснеш?

*смайл* не!

*бака* офффф....(тролфейс)...

И така тя половин час ми обяснява, че няма от какво да се притеснявам. Дори ми прати една песничка, която изслушах цялата и много ми хареса. Нещо на nickelback... aaaa... if today was your last day... готинка е и текста биваше... ама аз пак не успях да се нахъсам достатъчно, че да се облека по-така. Тя ми предложи голямо деколте и къса пола, но....

И така, ето ме на, в цялата ми хубост. Стоя пред къщата на Ино и се чудя, дали ще дойде или не. Започнахме да се готвим, все едно щеше да идва цялата столица. Е, това не ми се вярваше изобщо. Щом не беше поканила куклите от даскало, значи и кифльовцете нямаше да дойдат.

- Ино, вече е седем, никой няма да дойде...- изсумтях аз отекчено.

- Ще видиш, предателке такава! Повярвай малко в мен!- намуси се тя.