Part 1

452 18 4
                                    


   Не е лесно да обичаш, нито да мълчиш. Как да издържи едно сърце, когато всеки ден се къса на хиляди парченца. С очи докосваш ръцете му, но неможеш да протегнаш своите. Това е моето тегло откакто си помня. Всеки ден въздъхвах, гледайки към едно бледо лице. Познавах го от толкова много години, но все не се усмилявах да говоря.

Когато бяхме малки, той беше тихо и мило момче. Общувахме рядко, но никога не му казах. В училище се паднахме в общ клас, но той вече забравяше за детската си приятелка. Никой не отричаше хубостта му, както и аз. Винаги имаше толкова фенки олоко себе си, а аз бях излишната. Отчуждахме се с него прекалено много. Вече сме последна година, след това той сигурно щеше да замине далеч.

Ето ме днес, отново стоях и го гледах. Стоеше сам на последния чин и може би спеше. Пред него стояха две момичета, неспиращи да се обръщат. Вече не се интересуваше от своята популярност, сигурно беше свикнал с нея. Черната му коса падаше в очите му, които бяха притворени. Какво трябваше да се промени, за да открадна къстче от вниманието му. Стоях и си мислех, как да не изляза глупачка. Дори не чух учителя, викащ името ми:

- Сакура! Земята вика Сакура!- подбутна ме съученичката на моя чин.

Вдигнах глава от ръцете си и погледнах към наглия преподавател. Стоеше и потупваше по ръката си с тънката си сопичка:

- Добро утро, Харуно.- строго ме изгледа той.

Чух 'мадамите' в класа да си хихикат. Не ми пукаше за това. Ирука се беше заял с мен от началото на годината, не питайте защо. Дали се беше хванал на бас с някой даскал, че ще ме остави на поправителен.. Усмихнах му се нагло и го загледах въпросително:

- Исках да прочетеш следващия абзац, но вярвам, че знаеш къде сме.- грубо ме изгледа той.

- Съжалявам...- невинна кучешка муцунка му направих аз.

- Надушвам лятна сесия, Харуно.- въздъхна той и премести погледа си настрани.

- Нека аз, сенсей!- не пропусна да се намеси Тен-тен.

Отново спрях да ги слущам. Бяха ме оставили вече за днес. Скоро и звънеца би. С взаимен злобен поглед с Ирука се разделихме и аз поех към коридора.

- Винаги теб ще захапва,- успокояваше ме моята приятелка Хината.

- Знам, но половината клас спеше.- продължих да си мърморя аз.

- Момичета, довечера сте в нас.- високо се провикна идващата Ино. Тя беше в нашия клас, но акъла й беше по-надолу.

- Какво си намислила?- присвихме погледи и скръстихме ръце с Хината.

- Правя малко парти. Само елита!- усмихна се тя.

- Но ние не сме в графата 'елит'.- поклатих глава аз.

- Ти пък много разбираш!- сърдито ме изгледа тя.

- Тя е права, Ино. Елита не сме ние. Ние сме някъде по-по-надолу.- почеса се разсеяно Хината.

- Е сега ще станем! Ще поканя готините момчета и грозните момичета. Сладурите няма да имат начин, овен да си бъбрят с нас...- пламъчета горяха в очите й.

- Гениялно, Ин. А сети ли се, че вече ще знаят пътя навън?- смръщих се аз.

- Сакура!!!- простена тя.

- Спокойно. Хубав план, но кого ще навие да дойде?- опитах се да я убодря аз.

- Ами...- тя ме изгледа странно, определено различих пламъците,- Наруто, Лии и Шикамару се съгласиха. Казах на Наруто, че Сакура ще е там.

Вече разбрах защо ме е гледала така. Исках да я удоша, не нещо ме спираше.

- Наруто ще доведе Саске, Лии - Неджи, а Шикамару - Чоджи. Киба веднага ще цъфне, а с него и Шино. Когато Сасори, Итачи и Дейдара чуят, че Саске ще идва...- тя се засмя истерично. Това момиче ме плашене, но мислеше добре.

- Наруто ли ще идва?- порозовя Хината.

- Мхм...- продължи да се смее Ино.

- Добре, А покраи тях няма ли да цъфнат и фенките? Карин, Тен-тен, Конан...всички ще се натресат.- погледнах я аз.

- Те няма да получат пропуск...

- Прави каквото искаш...- въздъхнах аз и отново се отправих към стаята.

Как тя си мислеше, че ще й се получи. Всички щяха да се тръгнах, още щом отпрати кифлите. Бях сигурна, че накрая аз щях да я утешавам. А мен кой??? Днес още не бях ходила при Тсунаде, което беше добре. Оставаха ми два блок-часа с Какаши. Това щеше да е добре. С него часовете бяха весели и никой не спеше. Незнам защо часовете по литература ми харесваха толкова, но явно не бях само аз. Всички бяха будни, присъстващи, всчки слушаха и дори се смееха.

- И така, ученици. Знам, че четенето не ви влече, но по-добре да го направим заедно. Има ли желаещ да посочи число?- чеше се спокойно седнал върху бюрото с учебник с ръка.

- Нека е 666!- извика Наруто весело.

- Оригинална число, Узумаки. Винаги него казваш. Други предложения?- непоклатимо се засмя сенсея.

- 238!- провикна се Карин от последния чин.

- Добрем...Това не сме го чели още. Саске, хайде започни.

Пушенето не винаги вредиWhere stories live. Discover now