Книга 1: Светлина и Мрак

Глава 3

Зяпах през прозореца почти цяла нощ. Добре че беше събота.
Мислех си за момчето от гората. То явно ме разпозна, въпреки че съм сигурна, че никога не съм го срещала. Но въпреки това... почувствах, че го познавам.
Тази история ставаше прекалено странна. И най-лошото бе, че имах фотографска памет и можех да си спомня всеки момент доста подробно.
По едно време Тор почука на вратата. Аз му извиках, че може да влезе. Той открехна вратата и пристъпи в стаята.
- Какво прави моята любима сестричка? - попита той, жизнерадостно.
- Аз съм единствената ти сестра - отбелязах.
Брат ми махна с ръка, сякаш това не значеше нищо.
- Не разваляй брато-сестринския ни момент - седна до ме на леглото и ме превърна през раменете.
Аз се засмях. Това беше наша си шега, която измислихме още откакто се запознахме. Той също се засмя. Но после каза:
- Добре, а сега сериозно.
- Кой разваля брато-сестринския момент сега? - попитах като направих недоволна физиономия. Виктор повдигна вежда. Само той можеше да ме накара да се почувствам толкова неудобно.
Представете си най-добрите  качества - благородство, доброта, честност и прочие - съчетайте ги в един човек и... ето ви Виктор Флин.
Съвършениат син. Перфектният брат. Отличник на класа. Златното момче на семейството. В него нямаше и капчица злоба. Не смятах да го тровя с моите проблеми.
- Има ли нещо, което трябва да знам? - попита внимателно.
- Не. Просто не видях колко е часа.
Тор кимна. Придоби замечтано изражение.
- За кого си мислиш, брат ми? - попитах усмивка.
Той се тръшна на леглото и въздъхна театрално.
- Имам най-тежките проблеми на света! - заяви.
Това бе запазената му марка. Да треатралничи за проблемите си. Правеше го нарочно за да ме дразни, понеже знаеше, че мразя да се прави от мохата слон.
- Ти? Великия Виктор има проблеми? О, братко ти разруши идеалния обрас, който имах за теб в главата си! Той се засмя. Но когато смехът му заглъхна изглеждаше замислен.
- Ариана, ще те питам нещо и искам да ми отговориш честно
Кимнах и станах за да вкарам малко ред в разхвърляното си бюро.
- Искам да те питам... Рейчъл казвала ли ти е нещо за мен? - каза го толкова бързо, че едва го разбрах.
- Рейчъл ли?
- Точно тя - каза припряно.
Истенах вътрешно. Тези двамата трябваше да си поговорят.
- Аз съм вярна приятелка и не мога да ти кажа нищо, Тор.
Той въздъхна разочаровано. Тръгна да излиза.
- Но - продължих - те съветвам да говориш с нея. - погледнах го многозначително.
Тор грейна.
- Излизам!
- Почакай. - спрях го. Погледна ме въпросително. - Два през ноща е. Тя спи.
- О, да. Ще отида утре - след това излезе.
Аз най-после си легнах, но в главата ми продължиха да се върти поток мисли.

Виктор
Почти не мигнах. Мислех си за Рейчъл. Бях влюбен в нея от години. Осъзнах го едва през лятото, когато ходеше с онзи тип Люк. От тогава все се чудя да ли и тя изпитва същото, дали ще ми се обиди ако не е така, дали да ѝ призная изобщо.
Но след онзи намек на Ариана, имах надежда, че и тя ме харесва, поне малко.
Когато стана 6:30 вече не можех да издържам. Навлякох си джинси и тениска и тръгнах към къщата ѝ. Още беше тъмно. Тя живееше през няколко улици.
Този квартал беше луксозен и един от най-безопасните в Лос Анджелис, за това родителите ѝ не се страхуваха да я оставят сама. Звъннах на вратата. След малко Рейчъл отвори. Беше по пижама и халат. Косарт ѝ бе разрошена, но това я правеше още по-сладка.
- Виктор? - възкликна - Какво правиш тук? Знаеш ли колко е часа?
- Съжалявам. Може ли да вляза?
Тя ме пусна да мина и аз се озовах в хола-кухня. Седнах на дивана. Тя отиде до кафе машината и пусна да се прави.
- Кафе? - попита.
Поклатих глава. Стомахът ми бе на възел. Едва ли можех да изпия и чаша вода, камоли кафе.
След няколко минути тя се върна и седна до мен с чаша кафе в ръка.
- Защо си тук толкова рано.
- Трябваше да говоря с теб - казах неловко. Боже мили, къде ми е бил умът! Какво да правя? Какво да ѝ кажа?
Ейч стана, остави чашата си на стъклената масичка и отиде да отвори прозореца.
Реших да действам импулсивно. Все пак това ме бе довело до тази ситуация, и  сигурно можеше и да ме измъкне от нея.
За това станах, приближих се до нея, и когато се обърна обгърнах кръста ѝ с ръка, притиснах я към себе си и слях устни с нейните.

Рейчъл
Станах за да отворя прозореца. Беше ми горещо. Не можех да остана за дълго в една стая с него без да се почувствам по този начин.
Когато се обърнах някак си се бях озовала притисната към него, а устните му целуваха мойте жадно. Сякаш аз съм оазис на сред пустиня.
Аз отвърнах. Беше толкова хубаво. Ако това беше сън не изках да се събуждам.
Най-после се отделихме. И двамата бяхме задъхани. Гледахме се без да казваме нищо. Накрая продумах:
- Виктор, аз...
Но той ме прекъсна.
- Не Рейчъл, чуй ме. Дойдох тук за да ти призная, че... съм влюбен в теб. Не знам дали и ти изпитваш същото, но аз трябваше да ти го кажа. Ако не е така... просто не казвай нищо и аз ще си тръгна и няма да ти досаждам повече.
Тор се отръпна и прокара ръце през гарваночерната си коса. Лицето му бе напрегнато, сякаш очакваше някой да го удари. Аз да го ударя.
Но аз нямах подобни планове. Хванах лицето му в ръце и го целунах. След като се одръпнах казах дрезгаво:
- Това отговори ли на въпроса ти?
Той се усмихна.
- Да.
Понечи пак да ме целуне, но аз го отблъснах нежно.
- Сестрите ми ще дойдат след малко. По добре да тръгваш.
- Добре, но първо трябва да обещаеш, че ще се видим утре в парка в пет.
- Обещавам - казах с усмивка.