Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

XI. Supplicium

- Обещавам.

Дейвис умееше да кара хората да правят каквото иска. Да говорят, когато трябва да си мълчат, да издават тайни, да му разрешават да си върши работата като лекар. Не ме прострелваха за първи път. През изминалите две седмици това, Бен да ме улучи, се случва за шести път. Първите четири пъти бяха ожулвания, но последните два коршумът се забиваше в плътта ми. Дясното ми бедро и дясното ми рамо. За щастие не бяха животозастрашаващи и се разминах с адската болка от това Бен да изкара коршума с пръсти - макар че беше на един сантиметър под кожата ми. Сигурна съм, че Фелиси също искаше да го направи, но тя нямаше сдържаност, не че Бен беше много надарен в това качество, но поне не се беше опитвал да ме убие. Освен ако броим онзи път в крайпътната база, където ме закараха първия ден.

Влязохме в просторния кабинет, с който Дейвис разполагаше, за да си върши задълженията. Той настояваше да ме придържа, но аз си куцах и сама. Седнах на твърдата кушетка и го зачаках да извади щипещия спирт и онова гадно лекарство.

- Е, как вървят тренировките?

- Бен и Фелиси ме мразят. Трябваше ли точно те да ми бъдат треньори?

- Мисля, че Хари го реши, за да те научи на дисциплина.

- Тогава защо той сам не ми преподава?

Не че много исках да го виждам, въпреки че бе неизбежно, но той беше най-добрият треньор сред тях. Защо той не ме учеше тогава?

- Ще го направи. Още не е дошло време.

- Вие май сте близки?

- Аз и Хари ли?

- Да.

- Познаваме се от дълго време. Той спаси живота ми.

- Сигурно е интересна история.

- Не мисля.

Понякога говорех с Дейвис относно някакви "повърхностни" теми, но исках да разбера повече за Хидра. Научих името й от Хари неговите лекции. Това е цялата организация в пълния й блясък. Боже, този човек е толкова скучен, винаги следва някакви тъпи правила. Всъщност ми беше интересно за миналото на всеки, включително Хари и Дейвис. Но никой тук не говореше за живота си преди Хидра. Сякаш тя е някаква основна граница, някакъв ореол, не можех да го разбера. Въпреки всичко, Дейвис пазеше тези тайни за миналото си, както и всички останали.