Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

IX. Praesidio

- Треньоре?

- Мхм?

- Аз... Аз исках да ви питам нещо...

Тя започна да заеква, а увереността й изчезна постепенно. Може би защото познаваше характера ми или защото бях три пъти колкото нея.

- Слушам?

- Чух, че ще изпращате отряд на мисия в Аризона утре.

- И?

- Ами, мислех си, че мога да отида... Знаете, като новобранец, все ще помогна с нещо.

Не ми се искаше да я изпращам, защото тя не бе напълно обучена като Фелиси, и ако се случеше нещо, щеше да загине в битката заедно с Хейли.

- Крисия, мисля, че все още не си готова. Аз също не съм готов да те рискувам.

- Но аз разбрах, че новото момиче ще ходи, а аз съм по-напред...

- Крис, - прекъснах я - забрави за Хейли. Ти оставаш тук.

- Да, добре...

Оставих я и напуснах залата за тренировки. Насочих се към кабинета си, защото трябваше да проведа разговор с Макейла и да уточня нещо с Хейли, което ще го направя на вечеря. Качих се на етажа и вкарах пръстовия си отпечатък. Само той можеше да отключва вратата, когато е заключена. Влязох набързо и грабнах предавателната станция. Написах кода на базата, в която тя бе лекар, и зачаках да се свържа с нея.

- Г-н Стайлс?

Плахият й глас се чу от другата страна на линията. Сигурно си мислеше, че се обаждам, за да я накарам да повтори тестовете или за да се карам с нея.

- Макейла, трябва да те предупредя за нещо.

- Да?

- Казала ли си на някого за резултатите на Хейли? Освен на Фелиси?

Макейла замълча за известно време и се чу нещо като прелистване на листове.

- Н-не. Защо? Не трябва ли да казвам?

- Не трябва. Това ще си остане между нас. Унищожи пробите и замени резултатите от компютърната система. Веднага.