Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

III. Break

- Извинявай. Съвсем забравих.

Тя проговори, а гласът й беше някак много твърд за момиче.

- Добре ли си?

Попита ме тя. Явно не осъзнаваше, че отвличащите не си говорят с отвлечените. Можех да забележа как момчето й хвърли укорителен поглед, а тя го изгледа студено. Само с погледи ли си говореха?

- Ще ме убиете ли? - изстрелях мислите си на глас.

- Какво?! Не, не спокойно. Ако искахме, щяхме да сме го направили вече.

Тя явно осъзна как звучи това и млъкна. Нямаше да ме убият?! Но тогава всичко това за какво беше? Какво искаха от мен? Почуствах се неловко да попитам отново, след като първия път отказаха да ми разяснат.

Последва тишина.

Усещах как губя съзнание, нямах силата да се задържа будна за дълго. Не знаех защо решиха да ме отвлекат, най-малко какво ми предстоеше. Само двигателят се чуваше, докато й той не изръмжа и заглъхна.

Почти бях припаднала, когато някой отвори вратата, на която се бях облегнала. Тялото ми се строполи на земята и аз усетих целия онзи прах, навлизащ в устата и очите ми. Закашлях се, едва си поемах въздух. Щом отворих очите си без да изпитам болка, в мен се бяха вперили няколко погледа. Момичето и момчето, които ме докараха, ме гледаха с нотка състрадание, явно знаеха какво ми предстои, един висок мъж с тъмно руса коса хвърляше укорителство със синьо зелените си очи, а останалите бяха просто пълни с любопитство.

- Това ли успяхте да намерите?! - изсмя се мъжът с тъмно русата коса.

- Това го искаше Хардин.

Момчето, което шофираше отвърна.

- Хардин искаше нещо, което да обучи, а не безполезно парче месо.

Аз предмет ли бях, че нямах и род? Чу се изскърцване на зъби и всички насочиха поглед към момичето.

- Чуй, Бен, по-добре затваряй плювалника си или Хардин ще ти го изкорми набързо. Знаеш как мрази устатите, нали?

Мъжът с име Бен се усмихна съвсем леко. Кракът му се заби в пясъка и хиляди прашинки ме атакуваха отново. Закашлях се и сложих ръка на гърлото си. Преобърнах се по-гръб, така че залязващото слънце да бъде точно срещу лицето ми.

- Нещо интересно ли видяхте, зайци?

Изкрещя отново момичето. Никой от останалите не каза нищо. Те всички напуснаха бавно, обръщайки се, за да ме погледнат за последно.