Hideaway [h.s] (Bulgarian Translation)

125

Погледнах през парапета на балкона, наблюдавайки как дърветата се люлеят в този ветровит ден. Брадичката ми беше подпряна на юмрука ми, подпрян на лакътя ми на парапета. Бузите ми бяха студени от сълзите, които ги мокреха. Не се плачех силно, но не можах да одържа няколко сълзи да не се изплъзнат.

"Моля те, не плачи." Чух тихия дрезгав глас да ехти зад мен.

Дори не знаех, че е тук, не го бях чула да отваря вратата.

Избърсах сълзите си, все още обърната с гръб към него. Не исках да ме види да плача точно сега, не исках да показвам поражение. Подсмъркнах леко и избърсах под очите си с опакото на китката си, надявайки се да не ме види.

"Просто ме остави Хари, направи достатъчно." Измърморих строго.

"Съжалявам, че излях гнева си върху теб по този начин. Знаеш, че никога не бих искал да те нараня..." Каза той над звуците на свирещия вятър, който се плъзгаше между дърветата.

"Но го направи." Прошепнах достатъчно силно, за да чуе зад мен с монотонния ми глас.

"И се мразя за това." Промърмори той.

"Защо ме нараняваш Хари?" Обърнах се с лице към него, виждайки, че беше на няколко крачки от мен.

"Обичам те толкова много, скъпа, но понякога не мога да контролирам действията си- знаеш го." Каза той, докато пристъпваше по-близо.

"Значи трябва да се страхувам всеки път, когато влезем в малък спор?" Кръстосах ръце, чувствайки се толкова изтощена само като го гледах след всичко, което ме накара да почувствам днес.

"Не- моля те, ще работя върху това." Очите му ме гледаха искрено.

"Как Хари? Не можеш." Поклати  глава невярващо.

"Още не знам, но ще разбера. Не искам да се страхуваш от мен." Той пристъпа по-близо и нежно ме хвана за бедрата. Аз се отдръпнах, не исках да бъда докосвана от него точно сега.

"Няма да те нараня..." Отговори той на дистанцираната ми реакция.

"Само не ме докосвай, моля те." Прошепнах, знаейки, че мразеше, когато казвах това.

"Добре." Той промърмори под носа си, знаейки какво е направил, за да ме накара да се чувствам така.

"Понякога Хари, чувствам, че правим една крачка напред, преди да направим две назад. Бяхме перфектни, отношенията ни никога не са били по-добри. Но тогава се случва нещо подобно и ни връща толкова назад. Скандалите между нас винаги трябва да стигат до такива насилствени граници." Държах ръцете си скръстени, борейки се със сълзите си.