Hideaway [h.s] (Bulgarian Translation)

Досега

ДОСЕГА В MALIGNANT

"Защо с-се върна?" Едва намерих глас да прошепна срещу устните му. Чувствах се абсолютно объркана защо беше тук с мен точно сега, след като каза, че никога няма да се видим отново. Толкова се страхувах от отговора му, мислейки си, че можеше просто да стане и да ме изостави отново.

"Трябваше... те, те идват след теб, Амелиа." Гласът му беше слаб, докато отговаряше с много по-неочаквано изявление.

Мен? Защо искат мен? Кои са те? Salvation?

"К-какво?" Казах шокирано и с лек страх в гласа си.

"Трябва да тръгваме, не мога да им позволя да те вземат; не мога." Изражението му премина в притеснено, докато се изправяше с мен неподвижна на кръста му. Той ме постави на обратно на краката и ме хвана за ръката, дърпайки ме, така че да започнем да тичаме надолу по пътя с внезапно чувство, че трябваше да побързаме.

"Чакай Хари!" Стъпките ми спряха, което накара и него да спре.

"Амелиа, трябва да вървим!" Той задърпа ръката ми, но аз не помръдвах.

"Кой ме търси? Какво имаш предвид?" Надвиквах се с дъжда.

"Те търсят нас. И ще ти обясня по-късно, но скъпа, трябва да тръгваме, сега!" Каза той, докато се опитваше да ме задърпа отново.

"Не, Хари, защо ме търсят!" Все още отказвах да се движа.

"Защото ти уби Джейсън и аз убих Колтън! Те ни искат мъртви и аз няма да позволя това да ти се случи, така че, моля те, да тръгваме!" Каза, задърпвайки ме отново, но сега физически не можех да помръдна.

Кръвта ми се смрази от думите му. Аз наистина убих Джейсън; Убих човек.

Стоях шокирана, докато го наблюдавах, усещайки как сърцето ми препускаше и главата ми отново пулсираше от липса на кислород.

"А-аз..." Дори не можех да намеря думите да проговоря.

"Амелиа, скъпа, моля те, трябва да тръгваме." Той държеше здраво ръката ми, докато ме гледаше през дъжда, леещ се по пребитото му лице.

"Аз-аз убих човек." Казах осъзнавайки се, докато гледах нагоре към зелените му очи.

Той ме гледаше наскърбен само за миг, преди да се наведе, за да ме повдигне в булчински стил, държейки ме здраво в обятията си, преди да се зазтича по павирания път под проливния дъжд. Гръмотевиците ревяха, докато той държеше ръката си под коленете ми, а другата под горната част на гърба ми. Тялото ми стоеше вцепенено срещу неговото, докато натрапчивите образи на мен, отнемаща живота на Джейсън, се повтаряха в съзнанието ми като развалена плоча.

"Знам, скъпа, но всичко ще бъде наред. И никога няма да се спра да се подсигурявам, че си в безопасност- без значение какво ни предстои." Прошепна той, докато усещах вибрациите на гърдите му до ухото си.