Hideaway [h.s] (Bulgarian Translation)

117

Хари Стайлс

Когато отворих очи, бях тъжен, че го нямаше топлото тяло, което обикновено беше до гърдите ми и под ръката ми. Вместо това беше студената празна страна на леглото, място, което не се беше същото без нея там.

Присвих очи към часовника на нощното шкафче и видях 2:47 сутринта, изписано върху него. Къде е тя?

Отлепих умореното си полуголо тяло от чаршафите, прокарвайки ръце през разхвърляната ми коса. Излязох в тъмния коридор и видях светлината, идваща от зад парапета на долния етаж и зад ъгъла на кухнята.

Слязох тихо по стъпалата, разтривайки очите си със страните на юмруците си, за да се отърва от лъскавия слой върху очите ми от съня. След като слязох по стълбите и влязох в кухнята, видях Амелиа да стои с гръб към мен, с лице към плота в късата черна копринена роба, която си купи днес.

Дългата й кестенява коса се спускаше към долната част на гърба й, което ме караше да искам да я хвана цялата в ръката си и да я дръпна леко, така че главата й да се наклони назад и да мога да целуна гърлото й.

Мамка му, Хари, успокой се.

До нея е хладилникът, който беше широко отворен, осигурявайки допълнителна светлина из кухнята.

"Гладна ли си?" Промърморих, докато се облягах на стената.

Тя подскочи леко, обръщайки глава, за да видя черешата, която висеше от устата й, докато поставяше ръка на гърдите си.

"Изплаши ме." Промърмори тя през черешата в устата си.

"Извинявай скъпа." Подсмихнах се, докато се отблъсквах от стената и вървях по-навътре в кухня.

Тя извади храната от устата си и затвори хладилника с бедрото си, обръщайки се назад с купата с череши в ръка.

"Не можах да заспя, освен това исках да проверя птицата." Тя насочи вниманието си към ранената птица, която все още седеше на кухненския плот в празно чекмедже.

"Защо не можа да заспиш?" Попитах аз.

"Не съм сигурна." Каза тя, докато се приближаваше до високите бар столове на мраморния остров.

"Мм добре, искаш ли компания?" Попитах, докато вървях към плота и сядах до нея.

"Много бих искала." Тя се усмихна, докато кръстосваше дългите си хванали загар крака и пъхваше още една череша в устата си.