Hideaway [h.s] (Bulgarian Translation)

107

Амелиа Адамс

"Бейб..." Дълбокият дрезгав глас навлезе в мислите ми като ехо, карайки ме бавно да отворя очи. Зрението ми беше замъглено, но се приспособи, за да видя Хари да лежи до мен на една страна и ръката му да търка бедрото ми.

Ярката утринна светлина от прозореца и балконската врата ме заслепяваха, защото не бях свикнала с тях. Прекарах месеци под земята, където единствената форма на светлина беше от електрическа крушка.

"Колко е часът?" Изпъшках и отново затворих очи, поставяйки ръка върху лицето си, за да прикрия малко повече от светлината.

"8:30." Отговори той с дрезгавия си сутрешен глас, карайки ме да изстена отново и да заровя лице във възглавницата.

"Имаме да свършим някои неща днес." Каза той, докато сега разтриваше гърба ми.

"Харррррриииии." Изхленчих във възглавницата, ядосана, че съм станала толкова рано.

"Мммм обичам, когато стенеш името ми." Каза той подигравателно, преди да пропълзи с ръка по гърба ми. Усетих как ме целува по тила и прокарва ръцете си под тениската ми, за да ме хване от двете страни.

Леко се изикикотих на глупостта му. Той повдигна тениската ми и започна да ме целува по гръбнака, провирайки големите си ръце под мен, за да обхване гърдите ми под фланелата.

"Хари!" Засмях се и се извих леко под него.

"Да, точно така." Той шеговито се престори на съблазнителен, докато поставяше целувки по гърба ми. Преобърнах се под него, така че да легна по гръб. Тениската ми беше вдигната от него, за да се разкрие докрай под гърдите ми.

Той беше надвиснал над мен на четири крака както снощи, усмихвайки ми се нахално.

"Хайде скъпа, трябва да ставаш. Спиш от дванадесет часа." Засмя се той. Хванах възглавницата до себе си и я сложих върху лицето си, за да не ми свети толкова.

"Остави ме да поспя само още един час." Направих компромис под възглавницата.

"Не!" Засмя се той.

"Моля те! Наистина съм уморена."

"Ще ти мине като станеш."

"Ще ми отнеме известно време, за да се събудя напълно." Бях заглушена от меката материя, която бях поднесла към лицето си.