Hideaway [h.s] (Bulgarian Translation)

106

Хари Стайлс

Ретроспекция

Черните ми ботуши потропваха по пода с плочки на луксозно изглеждащата кухня. Стените бяха в идеалния нюанс на бялото, а плотовете изглеждаха като възможно най-лъскавите. Всички уреди от неръждаема стомана си подхождаха, почти като в комплект.

Шибано мразя тези перфектни домове.

Двата ми пръста се плъзнаха по стъкления плот, усещайки колко беше гладък. Когато бях дете, кухненският ми плот беше пълен със счупени стъкла и фасове. Но това, това беше идеално чист плот.

Забелязах, че купата с плодове стоеше на масата и озаряваше стаята с всички цветове. Приближих се и взех една ябълка, като задържах идеално червения плод в ръката си, преди да го отхапя.

Върнах се към хола, откъдето дойдох първоначално. Държах отхапаната ябълка в едната си ръка, а в другата държах пистолета си. Стигнах до всекидневната и видях същата двойка, която все още беше ужасена застанала на колене, със сълзи, които се стичащи се по перфектните им лица, докато двама от моите хора ги държаха на прицел. Жената плачеше като луда, а мъжът изглеждаше така, сякаш щеше да се напикае.

"По дяволите, още ли не сте ги убили?" Погледнах невярващо момчетата с кожени якета, докато отново отхапвах от ябълката.

"М-моля те, к-какво искаш от нас? Пари? В-вземи каквото искаш." Мъжът на колене заекна в сълзи, облечен с бяла риза и грозна кафява вратовръзка с подходящи панталони.

Засмях се на жалките му молби, докато въртях пистолета около пръста си в пръстена на спусъка.

"Не ти искам парите, тъпако." Оспорих, докато хвърлях огризката от ябълката на земята. Ръката ми веднага се гмурна в джоба на коженото ми яке, вадейки цигара и запалка.

Звуците от плача на съпругата и молбите на съпруга наистина шибано ме вбесяваха. Пъхнах цигарата в устата си и я запалих със запалката докато съпругът продължаваше да бърбори глупости, които дори не слушах.

"Моля ви! Ще направим всичко, само не..."

"Млъкни, мамка му!" Изкрещях през цигарата между устните си, насочвайки пистолета към главата му. Той трепна от тона ми и съпругата изпищя още повече от действието ми.

Той наведе глава от страх, послушвайки искането ми. Зостанах пред мъжа и клекнах до нивото му. Той държеше брадичката си на гърдите си, ужасен дори да ме погледне.