Hideaway [h.s] (Bulgarian Translation)

116

Всеки път, когато намеря снимка на двойка, която ми напомня поне малко на Хари, знаете, че ще се озове  тук^

Бавно отворих уморените си очи, за да чуя приглушеният звук от двигателя и да видя, че се намирах на пасажерската седалка на колата с черен интериор. Всичко изглеждаше студено и тъмно, сякаш беше най-облачният ден на земята и придаваше на всичко нотка на нещастие. Ръцете и краката ми бяха вързани с дебело кафяво въже, карайки сърцето ми да се забърза.

Тялото ми започна да се мърда, завързано с въжетата, чувствах се претоварен, защото не знаех къде съм и как бях попаднала тук.

"Някой е буден." Дълбок глас каза отляво.

Обърнах глава и видях високия плашещ мъж на шофьорската седалка, облечен с черно кожено яке върху силното му тяло. Косата му беше къдрава, а ръцете му върху волана бяха покрити с татуировки.

"Кой си ти! Къде ме водиш!" Изкрещях от страх, задавяйки се от думите си.

"Водя те у дома, скъпа- моят дом.: Каза той с дяволска усмивка.

"Защо! Какво ще ми правиш?" Извиках аз, докато очите ми се пълнеха със сълзи.

"Каквото си поискам. Сега си моя." Заяви той с дълбокия си дрезгав акцент.

Започнах да удрям прозореца с лакът, опитвайки се да избягам, но не можех. Бяхме посредата на нищото, не можех да се измъкна дори и да опитвах.

Той хвана косата ми в задната част на главата ми и рязко ме дръпна обратно към себе си и далеч от прозореца, който се опитвах да счупя.

"Няма измъкване от тук." Промърмори той яростно, докато аз се извивах от болка, карайки ме да се обърна към него.

"Защо искаш мен! Аз имам семейство! Майка и баща, които ме обичат и им липсвам!" Изплаках, докато той ме държеше на място.

"Нямаш нужда от тях. Сега имаш мен, само мен. И ако направиш някоя глупост, тогава ще ти бъде много по-трудно да ме търпиш. Ще живееш остатъка от живота си под моето владение принцесо. Ще прекараш остатъка от дните си, отзовавайки се на призива ми за каквото и да кажа!" Той започна да повишава глас, просто карайки сълзите ми да напояват бузите ми.

"Моля те, пусни ме!" Помолих аз.

"Не!" Изкрещя той, зотягайки хватката на едната си ръка в косата ми, докато шофираше с другата.