One shot and it's Over

Глава 28

/На сутринта/

Събудих се в прегръдките на Джънгкук. Веднага си спомних какво се беше случило снощи. Само като си го помисля и главата ме заболява.

Станах, взех си един бърз душ, изсуших си косата и се облякох.

След малко Кук се събуди.

-Вече си станала?-

-Отдавна.-

-Колко е часа?-

-10:45.-

-Успал съм се.-

-Хайде оправяй се и да отидем при другите.-

-За какво?-

-Да обсъдим какво ще правим.-

-Какво ще правим?-

-Ох боже... Какво ще правим от сега нататък, къде ще ходим, ще продължаваме ли да се крием.-

-Разбира се, че ще продължим искаш да висиш в затвора 10 години?-

-10 години?!-

-Минимум.-

-Минимум?!-

-Да..-

-Но аз съм невинна!-

-Напротив, ти си съучастник.-

-Не е вярно!-

-Кажи го на съдията.-

-Мразя те! Всичко стана заради теб!-

-Хахаха, аз просто се шегувах!-

-Ще те убия!-

Двамата отидохме при другите за да обсъдим какво ще правим днес.

-За сега е добре, можем да останем още тук.- каза Се Ми.

-Да чакаме да ни открият? Никакъв шанс! По-добре да тръгнем днес да и да отидем възможно най-далеч!- каза Намджун.

-Пари имаш ли за гориво?- каза Джимин. - Да се възползваме докато можем от мотела и ще тръгнем след няколко дни като намерим пари.-

-Ще са ни открили до няколко дни!- каза Джин.

-А ти от къде си толкова сигурен?! Изобщо не знаят къде сме! Може даже да ни мислят за умрели.- каза Чен Йонг.

-И от какъв зор да сме умрели?-

-Нали сградата изгоря.-

-Едва ли, ще са търсили за тела.- каза Юнги.

-Телата ще са станали на пепел.-

-Не съвсем.-

-СПРЕТЕ!- извика Джънгкук. В този момент всички млъкнаха и го погледнаха.

-Какво?- попита Хан Джи скръствайки ръце.

-Нищо няма да направим ако се карате, говорите един през друг и отхвърляте чуждите идеи без да сте ги чули дори! Аз предлагам да видим първо с какво разполагаме, да разучим какво прави сега полицията относно нас и тогава да мислим какво ще правим.-

-Добре.- казаха всички.

Общо имахме около 140 хиляди вина( към 200 лв.)

-За никъде няма да ни стигнат тези пари.- започна да мрънка Йон Ки.

-Не знапочвай да мрънкаш, моля те.- казах.

-Оффф, Чан сигурно се притеснява.- каза Дже Су.

-Все забравям, че гаджето ти е президента, той не може ли да направи нещо? Да каже, че сме невинни.- попитах.

-Не може.-

-Чакай какво?! Гаджето ти е, президента?!- каза Кук.

-Да, не знаеш ли?-

-НЕ!-

-Еми вече знаеш.-

-Това можеше да ни помогне толкова много!-

-Не не може, той няма право.-

-Ти ши каиш.-

-Да аз ще кажа, и преди съм го питала, не може.-

-Мамка му!.. Накъде сме с горивото?-

-Малко е, ще трябва да заредим.- каза Намджун.

-Да се молим да е евтино.-

Станахме и отидохме към колата. Качихме се и потеглихме към най-близката бензиностанция.

-Колко струва?- попитах.

-2000 вона.-

-2000?!(към 3 лева)- възмутихме се ние.

-Какво очаквате? Такива са времената.-

Заредихме и останахме с изключително малко пари.

~~~

Мале тая глава я пиша 3 дни. Не ми достига времето.(правя други глупости вместо да пиша) но след седмица горе долу качих!!

Също

Честит рожден ден на патерици Namjoon!!! Да си жив и здрав, много щастлив, много успешен във всяко начинание, да си все така усмихнат, най-добрия лидер на света и продължавай да ни радваш с това, което правиш! 🥳💜🥰😘😩

Надявам се частта да ви е харесала, ако е така вотнете ако не скролнете и до следващата част!

Съжалявам ако им грешки!

~~~
~~~