Аз останах в асансьора за да изчакам Джънгкук. След малко той се появи.
-Какво стана?-
-Няма никой. Тръгнали са си сигурно.-
-Добре... Сега какво?-
-Не знам... Гладна ли си?-
-Малко.-
-Отиди в стаята ми ще донеса рамен.-
-Не искам в стаята ти! Ще дойда да ти помогна с рамена.-
-Добре... Щом искаш.-
Двамата отидохме в кухнята. Той изкара два пакета рамен от един шкаф. Сипа вода в една малка тенджера и сложи рамена там. Сложи цялото нещо на котлона и го пусна.
-Искаш ли от подправките в пакета?-
-Не, сама ще си ги овкуся.-
-Добре.-
След малко беше готово, той сипа в две купички, сложи си от подправките в неговата, а аз взех сол, черен пипер, червен пипер, лют пипери още няколко неща и си ги овкусих.
-Как са?- попита той.
-Добре.-
След малко си изядохме всичко и аз тръгнах да мия купите.
-Остави на мен.-
-Няма нужда.-
-Остави на мен казах!-
-Не искам!- той ме хвана през кръста, повдигна ме и ме отмести от мивката.
-Луд ли си?!-
-По теб..- промърмо ти си под носа той.
-Моля?-
-Нищо!-
-Защо толкова държиш да измиеш чиниите?-
-Просто така... Ти иди да кажеш на момчетата, че е чисто.-
-Добре...-
Той наистина ли каза, че е луд по мен? Или ми се причу... Ако наистина е казал това нещата започват да придобиват логика. Той все едно не обвинява, че съм се преместила в друг град. Значи ме е харесвал като малък.. значи ме харесва и сега? Не е лош ама си имам гадже...
Тъкмо влизах в асансьора когато той дойде.
-Изми ли чиниите?-
-Да.- каза той като се засмя леко.
-Ти...?- тръгнах да задавам въпрос, но се отказах.
-Какво?-
-Нищо...-
-Хайде де кажи ми!-
-Нищо нищо...-
-Добре..., Но аз трябва да ти кажа нещо.-
-Какво?-
-Нали искаше да знаеш, защо ти казвам всичко това с училище, че сме били приятели и така..-
-Да..?- знам на къде отиват нещата.
-Ами това, защото аз.. те харесвам. Даже много. Даже съм влюбен в теб Джесика.. още от както те видях.. сега си още по-красива.-
Той започна да се приближава към мен, притисна ме в стената и започна да си приближава лицето към моето. Аз стиснах очи и по едно време усетих как устните му докосват моите... Как е възможно? Точно в този момент и стигнахме до етажът ни, вратата се отвори и момчетата вече бяха излязли и ни видяха.
-Джесика?- чух гласът на Тае...
Аз се опитах да го избутам от мен, но той не се даваше.
~~~
Айде за тая седмица толкоз. Другата ще кача още няколко глави може би, но за тази седмица толкова.
Надявам се частта да ви е харесала ако е така вотнете ако не скролнете и до следващата част!
Съжалявам ако има грешки!
❤️💜🐸
~~~
YOU ARE READING
One shot and it's Over
Science FictionДжеон Джънгкук е един от най-страховитите и най-известни шефове на мафията. Един ден той разбира, че един негов съперник ще го измами и отвлича дъщеря му. След дълго време на тормоз и мъки младото момиче успява да се освободи и се опитва да избяга...
