One shot and it's Over

Глава 20

•••Айдеее и двайската е тук, ся може и да е кратка, но нищо. Айде сега приятно четене сладури😘•••

Седях на леглото на Джънгкук и отбягвах да го погледна.

-Защо не искаш да ме погледнеш?-

Не му отговорих.

-Чуваш ли ме?-

Отново мълчание.

Тогава той ме блъсна, аз легнах на леглото, а той легна върху мен. Лицата ни ги деляха милиметри.

-Сега ще ми обърнеш ли внимание?-

-Какво искаш?- казах грубо аз.

-Отпусни се, не бъди толкова твърда. Аз няма да ти направя нищо лошо! Не бих посмял.-

-Вече направи достатъчно...- казах аз като се опитах да го избутам, но той хвана ръцете ми и устните ни се докоснаха за кратко.

Той се отдръпна, защото очевидно не го очакваше и се стресна, но съдейки по изражението му веднага съжали.

-Били... Станал от мен..?-

-Защо?-

-Защото вече ми е трудно да дишам.-
Той стана от мен, а аз се изправих и се изтупах.

-Аз искам да вляза да се изкъпя.- казах аз.

-А не, първо съм аз!- 
Спогледахме се и аз се затичах към банята, а той беше след мен.

Аз успях да докосна дръжката на вратата, но той ме избута и влезе.

-ХА!- изсмя ми се той.

-... Ако наистина ме обичаш, като един джентълмен ще ми отстъпиш да вляза!-

-Ах... Обаче не съм точно "джентълмен"-

Направих му една нацупена физиономия и му треснах вратата. Моя съквартирант можеше и да е по-добре. Как ли са момичетата?

/Г.т Чен Йонг/

Такам... Бях в стаята на Джимин и цареше така приятна, но в същото време неловка тишина, която той развали.

-Гладна ли си?-

-Малко.-

-Имам малко ориз, искаш ли?-