One shot and it's Over

Глава 3

/след 4 часа, г.т Дже Су/

Със семейството ми чакахме гостите които преди 30 минути трябваше да са тук. В този момент на вратата се позвъня.

-Тук са!- казах аз развълнувано.
Аз, мама и тате станахме и отидохме да ги посрещнем на вратата.
Аз отворих вратата.

-Добър вечер, г-н и г-жо Банг!(да си кажа, не става дума за истинския президент на Южна Корея) - поздравиха ги мама и тате като се поклонихме.

-Добър вечер и на вас, и моля без уважителни форми, все пак сме приятели нали?- каза президента.

-Добре.- каза тате.

-Синът ви е много хубав!- каза мама.

-И вашата дъщеря е възхитителна!- каза жената на президента.

-Как се казваш?- попитах го аз.

-Наричай ме Банг Чан.- каза той с топла усмивка.

-Аз се казвам Дже Су, приятно ми е!- казах като подадох ръка да се здрависаме. Той пое ръката ми и им направихме път да влязат.

Те влязоха и се настаниха. Мама донесе вечерята и сипа на всички.

-Дълго ли пътувахте?- попита татко.

-Към час.- каза президента.

-Защо закъсняхте?- попитах аз.

-Дже Су!- скара ми се мама.

-Имаше задръстване.- каза г-жа Банг.

-Оу.. добре.- казах аз.

И настана неловка тишина.
След малко аз я развалих с съобщаване, че отивам до тоалетната.
Отидох до тоалетната и си напръсках лицето с вода. Нещо ми ставаше. Имах странно чувства в стомаха и бузите ми бяха зачервени. Мислех си за син Ана президента... Но не разбирах какво става. Вярно, че е хубав и изглежда мил, и възпитан, но не знам...

Отворих вратата на тоалетната и излязох, но се блъснах в някой. Погледнах на горе и видях Банг Чан.

-Съжалявам!- казах аз.

-Няма проблем.- каза той и отново ми се усмихна топло. О не, не ми го причинявай! Тази усмивка ме кара да мечтая! Аз да не се влюбих? Какво по-дяволите се случва!? Трябва да питам момичетата.

Тръгнах да слизам надолу по стълбите, но се спънах и залитнах, но за щастие някой ме хвана... Това нямаше кой друг да е освен Банг Чан. Той ме издърпа към себе си и ме попита: