The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава XXIII

   Пътуването до Елвхелм ми се стори ужасно дълго. Още не можех да се съвзема. Минахме през градове ,села ,които се укрепваха след войната. Войната. Тя беше приключила. Деков бе убил Елям. Той бе убил и краля на рефка. Казваха,че починал от тежка болест,но аз знаех,че Деков го е отровил,за да получи власт и над Рефка. Само се чудих какво е станало със Зевсус. Стигнахме до портите на Елвхелм, а пред тях ни приветстваха елфи. Те се радваха на Деков,че е сложил край на войната. Той бе техния спасител. Но зад розовата му маска се криеше нещо коварно и страшно,за което те не предполагаха.  Нещо,за което и аз не предполагах. Преминахме портите. Градът си бе все същия. Войната изобщо не му беше повлияла.  Но двореца се разширяваше. Преминахме моста и каретата спря точно пред големите порти на двореца. Двама слуги ми помогнаха да сляза. Сините кафтани бяха заменени с червени. Точно както по времето на Мадок. В двореца нямаше разлика ,но бе претъпкан с още повече прислуги. Докато се качвах по стълбите чух нечий женси глас да произнася името ми. Обърнах се,а това бе Жана. Тя се затича по стълбите и силно ме прегърна.
-О,мила моя Джоузефин! Не знам как ще ти се отблагодаря за всичко,което направи за мен!
Аз леко и се усмихнах. Тя ме погледна със зелените си очи. Къдриците и бяха побелели.
-Жана, косата ти !?
-Знам от стреса е . Ами ти защо си така бледа ? Добре ли си ?
-Не се чувствам добре.
-Жана!- каза Деков. -Джоузефин е болна. Повикайте лекар и я останете да си почине .
-Да,ваше височество!
Деков и се усмихна , а тя ме подхвана за ръката и тръгнахме нагоре по стълбите. Този път стаята ми бе в дястоно крило. Стаяна на Елям. Не можех да повярвам! Ще ме настанят в неговата стая. Ще спя на леглото,на което си е отишъл. Вече бях твърде изтощена и просто легнах на леглото. Бе меко ,но студено.
-Милата ми ! Какво ти се е случило?
-Жана,моля те не викай лекар!
-Защо ?
-Нищо ми няма не съм болна. Няма нужда да го викаш .
Тя седна до мен на леглото.
-Джо изобщо не изглеждаш добре !
-Просто съм изморена. - умората се надигна в мен и затворих очи .

                              *

Не знам колко време бях спала. Надигнах се ,а до леглото ми на малка масичка имаше плодове и чай. Умирах от глад. Започнах да ям и видях как Жана излиза от дрешника ми с няколко тоалета.
-Джоузефин! Най-сетне се събуди!
-Здравей! Колко време спах?
-Три дни!
-Три дни ! -повторих аз .
-Но не се тревожи не си пропуснала коронацията и сватбата .
-Коронация ? Сватба? Какво ?
-Ох?-учуди се тя .-Мислех,че Деков ти е казал при пътуването.  След няколко седмици  е неговата коронация ,а в същото време той ще се ожени за Ориана и ще коронясат и нея .
-Ориана ще се жени ! - не можех да повярвам! Значи бях права за това ,че двамата имат чувства един към друг ,но чак сватба . Толкова бързо?
-Не звучи ли невероятно? Започна нова династия!
Нова династия? Тогава ми просветна,че може би Ориана е участвала в играчките на Деков ,за да стане негова кралица.
-Ами Зевсус? Братът на бившия крал на Рефка? Какво ще стане с цялата страна Жана ?
- Смятат,че Зевсус е отровил брат си и е затворен тук в двореца. Сега Деков управлява Рефка !
-Зевсус не би отровил Халес!
- Не знам миличка. Знаеш,че не се интересувам от това !
-Ами имението? Защо си тук?
-Деков ме помоли да дойда и да ти помагам. Имението си е много добре. Марко се грижи за него вмомента.
-Жана нямам нужда да се грижиш за мен.
-Джоузефин всички гости в двореца си имат лични прислуги . Така нареди Деков.
Жана ми помогна да се облека и да се оправя. После ме поведе по дългия коридор.
-Къде отиваме?
-Деков иска да говори с теб. Все пак трябва да получиш прошката му.
-Прошка ? Аз нищо не съм направила? Не му искам прошката .
-Моля те ,Джо не си играй с търпението му. Вярвам ти! Сигурно той е прекалил ,но знаеш момчето ми е чувствително!
-Да ,няма що !
Двете с нея продължихме по коридора из дясното крило. Стигнахме до стълбището, а след като се изкачихме бяхме отново до големите и тъмни врати. Спалнята на Сириус.  Жана почука на вратата. После я отвори леко и ми напвари път да вляза, а след мен я затвори.  Бившата спалня бе превърната в кабинет. Той бе седнал зад голямо писалище на удобен стол ,а в скута му седеше Ориана.
-Джоузефин радвам се да те видя !
- Нима ?
Той се усвихна.
-Навярно идваш да ми поискаш прошка ?
-Идвам ,защото искам да ме освободиш. Нямам работа тук.
- Джоузефин не се обръщай така към господаря си ! Мислех,че съм те научила на обноски!- каза Ориана. Не можех да я гледам заради всичките и лъжи и преструвки.
-Той не ми е крал! Той е измамник!
- Толкова си нахална! Както всички човеци !
-Поне не съм лъжкиня като теб.
-Аз ли съм лъжкиня ? -Ориана стана от скута му .-След всичко,което направих за теб ,след като ти помогнах . Толкова си неблагодарна !
-Ти не  си помагала на мен ,помагала си на Деков или по скоро на себе си ,за да се добереш до трона.
-Момичета стига !-прекъсна ни Деков.-Ориана остави ни насаме .
-Но аз...
-Ориана!
Тя послушно излезе точно като някое кученце.
-Деков аз свърших това ,което искаше сега желая да съм свободна. Искам да си тръгна.
-Не мога да те пусна докато не ми предадеш кристала.
- Той не е у мен.
-Нима?- той стана и се доближи до мен .- Продължаваш със същата игра както при лагера на рефкийците ? Какво толкова ти е предложил онзи Звяр? -той ме погали по главата.-Къде е кристала ?
-Не знам.
- О,напротив! Ще ми го дадеш  или ще нараня твоя любим. Ще го заловя и ще го изтезавам.
-Аз нямам любим . Със Сириус бяхме просто приятели. -излъгах, за да го защитя .-Тук си нямам никого.
-Кажи ми къде си го скрила? Ако го направиш ще ти дам власт , а кой ли знае може и ти да си на мястото на Ориана.
-Не я ли обичаш?
-Тя е пешка в моята игра.
-Ясно ! Но какво печелиш от бракът с една придворна дама ако не е от любов ?
- Братовчедка е на Халес и Зевсус. Рефкийка в знак на мир.
-Но тя те...-не успях да довърша.
- Не ми е позволено да се влюбвам,за да постигна целите си ! Дай ми кристала!
-Казах ти,че не е у мен.
-Знам,че не е в теб претърсихме цялата ти стая, докато спеше . Скрила си го някъде с твоя вълк.
-Не сме го скрили ,защото не е в нас.
-А тогава защо избягахте?
-Искахме да сме свободни, а ти прати цяла армия срещу нас . Какво очакваше ?
Той се облегна на писалището. Гледаше ме в очите. Ръцете ми трепериха. Молех се да не разбере. Едвам се сдържах. Молех се да не се издам,че по време на пътуването в един от търговските села обвих кристала в една кърпа и го дадох на едно пикси. Казах и да го скрие и да не казва на никого за него. Така той нямаше да попадне в ръцете на Деков,но сега трябваше да пазя бъдещето ми бебе. Надявах се да не разбере за нито едно от двете. Надявах се да не влеве в съзнанието ми,защото имах чувството,че точно това прави вмомента.
-Джоузефин не ти вярвам! Ти беше почти обсебена от кристала. Няма как да не си го намерила.
-Исках просто войната да приключи и да съм свободна.
-Не,не ,не ! Ти си точно като Фран. Той не се отказваше от целите си. Той искаше власт и мощ също и ти го искаш. Аз мога да ти я усигоря.
-Защо ? Какво планираш отново ?
- Рефка е част от нас! Време е и за другите страни. Затова се нуждая от повече мощ.
- Кристала не работи в никого,дори и да го намериш няма да ти свърши работа .
-Да,но е прорабитол в теб !
Сковах се.
-Да не мислиш, че войници не ми разказаха за случилото се на нивата. Цяла седмица се говорише за това. За човешката чарудейка.
-Това не е вярно! Кристала не работи в мен. Дори не знам къде е ! -Деков се доближи до мен.
-Лъжеш ме! Скрила си го някъде из гората нали ? Не си толкова глупава колкото останалите. Представи си двамата как бихме властвали ?
-Не искам власт. Искам да си тръгна оттук.
-Не мога да те пусна! Дори и кристала да не е у теб !
-Но защо ?
- Писна ми да си далеч от мен.
-Деков престани! Няма да бъда част от твоите домашни любимци и много добре го знаеш.
-Знам именно затова постоянно мисля как да те измамя. Как да станеш част от тях . Може би никога няма да си и това ме влудява,затова те искам и не спирам да мисля за теб !
За момент се обърках какво се случва. Той се почеса по връта.
-Аз ....-бившия генерал леко въздъхна.-Аз не знам как да ти го обясня, за да ми повярваш. Най-вероято едвали ще ми имаш доверие след като видя всичко ,което направих,за да стигна до тук,но така бе най-добре за всички.
-С измами ?
-Така работи нашия сват надявах се вече да си го схванала.-той отово се почеса.- Знаеш ли ,че на Фран му харесваше това.
-Нима ?
- Каза ,че е по -забавно от вашия свят ,но понякога исках да съм обикновен като него. Да имам семейство и да живеем в хижа край езеро. Но никога няма да съм.
-Защо ми го казваш ? Начин за манипулация ли е това ?
-Ето ! Ние не можем да говорим нормално без да се съмняваш в мен.
-Защото ти ме лъжеш! Не искам да имам общо с теб нито да съм ти кралица !
- Отивай си в стаята !
-Искам да си вървя ! Пусни ме !
-Казах ти ,че няма да те пусна! Приеми го! Сега си върви ще говорим утре.
-Нямаме за какво да говорим!
Деков сви юмруци и ми се развика.
-Аз съм твой крал и ще ми се подчиняваш!
Замълчах и нищо не му отвърнах. Просто се обърнах ,а той ме хвана за ръката.
-Джоузефин нека да започнем отначало.
-Ние нямаме начало Деков! Дори и да имахме ти разруши всичко сега ме остави. -отдръпнах си ръката грубо и излязох от стаята. Пред вратата стоеше Ориана. Нервно си играеше с ръцете си .
-За какво говорихте толкова дълго време ?-попита ме тя като ми се изпречи на пътя .
-Жалко кученце! -изсъсках  и аз като я подминах. Бях бясна. Как си позволява той да ме държи тук и да се опита да ме манипулира. Да съм негова кралица! По-добре да ме бяха бутнали в огъня онази нощ прен лагера на рефкийците. Когато стигнах до стаята си забелязах стражи пред вратите.
-Какво правите вие тук?
-Негово височество ни нареди да ви пазим! Тази вечер няма да излизате от стаята си!
Сега пък съм и заключена в стаята си. Влязох и седнах на леглото. Надявах се  Сириус да се появи. Мечтаех да ме спаси тази вечер. Да избягаме надълеч и да си отгледаме детето. Седях на прозореца и гледах към градината. В нея засаждаха нови цветя. Целия дворец се обновяваше.  Тогава Жана влезе в стаята ми с поднос с храна.
-Градината ли гледаш? Аз предложих черешовите дръвчета .
- Смятам,че градината ще изглежда невероятно ако ти отговаряш за нея !
-Е как мина разговора с него?
-Както виждаш съм затворница.
Жана ме погали по главата.
- Знам,че Деков не е от най-добрите хора. Знам за всичките му измами и въпреки това се преструвам, че не зная за тях и съм до него .
-Но защо Жана ?
-Той е много неща ,но аз зная,че Деков зад тази твърда обвивка пълна с тайни и измами се крие любов. Крие се добър и любяш мъж.
Аз не намусих.  Не можех да и повярвам.
-  Баща му го учеше да бъде безчувствен. Войната също го промени ,а след смъртта на майка си,която обожаваше съвсем се затвори в себе си. Спря да допуска всики до сърцето си. И така то  се сви от болка и гняв. -тя отново ме погледна в очите. Имаше прекрасни зелени очи. Въпреки побелялата коса ,очите и бяха някак млади.
-Тайно знам,че той те харесва много,но разруши моста между вас.
-Жане ,той не ме харесва. Иска да ме използва за цели!
-Дай шанс да опознаеш сърцето му. Зад козината на всеки звяр се крие любов.
Обичах да си говоря с нея. Жана ми правеше компания всеки ден. Пиехме чай,четохме книги, тя ми разказваше за детството на Деков и за нейните бурни младини,аз и разказвах за леля Матилда за чичо Франклин. В същото време тайно очаквах Сириус.  Чаках го да ме спаси,но той не идваше. Една сутрин се събудих от силна болка. Имаше кръв навсякъде. По ръцете ми ,по краката ми ,по леглото. Изпаднах в паника и започнах да крещя за помощ. В стаята връхлетя Жана.
-Джоузефин какво стана ?-крещеше тя.
-Бебето ми ,Жане ! Бебето ми !
   

                             *
Бледи спомени. Как Жана ме стиска за ръката. Как лекаря влиза в стаята тичайки. Знаех само,че го нямаше вече. Знаех го. Нямаше нужда да ми казват. Дори по погледите им го разбрах. Изгубих го. Закъснях ме.
-Джоузефин.....
-Искам да остана сама. Оставете ме !
Жана и лекаря с още няколко прислужници тихичко излязох от стаята ми. Лежах в леглото си и не спирах да плача. Беше се отворила една дупка дълбоко в сърцето ми. Празнота. Дълбока,дълбока празнота. Жана ми носеше храна ,но отказвах да ям. Вече започвах да си мисля,че Сириус изобщо няма да дойде.  Хеста каза,че ще родя следващата чарудейка и аз я загубих. Първото си дете. Щях да бъда майка.... щях.
Една вечер някой влезе в стаята ми. Стъпките му бяха тежки. Настръхнах. Той седна на едно крисло, което доближи до леглото.
-Джоузефин.-пророни нежно той.-Моля те хапни!
-Изчезвай! За какво си дошъл.
-Джоузефин знам,че ти е тежко ! Трябваше да ми кажеш,че си бременна щях да повикам лекар .
-Как да ти кажа!- аз се надигнах и му се развиках.-Как да ти имам доверие? Ти ме излъга ,заключи ме ! Очакваш да сме първи приятели ли ?
-Не! Аз просто се тревожа за теб!
Не исках да му показвам колко съм слаба,не исках да плача пред него,но просто вече не издържах. Той стана от креслото и седна до мен на леглото. После ме прегърна. Исках да го удрям и да му крещя,но единственото,което направих беше да му кажа,че го мразя.
-Мразя те толкова много!
-Знам!
Той продължаваше да ме прегръща.
-Защо си такъв? Мислихте за приятел. Вярвах ти  заради чичо ми,а ти ме излъга.
Той взе лицето ми в ръцете си.
-Ти си тази,на която споделях най-много Джоузефин.
-А после защо постъпи така,защо искаше да ме убиеш?
-Знаеш, че ако исках да те убия вече щеше да си мъртва.
-Мразя те,Деков!
Той ме целуна по челото, а аз продължих да шепна колко много го мразя.
-Съжалявам,че ти причиних всичко това. Съжалявам,че те затворих.
Той стана от леглото и се запъти към вратата. Аз седях обляна в сълзи и го гледах. Висок, мускулест.  Той се спря на вратата и добави .
-Съжалявам,че ти причиних болка. Не го исках,надявам се един ден да ми простиш. -след това излезе.....