The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава XV

Спах чак до късния следобед, когато Ориана влезе в стаята ми. От силния трясък на вратата аз подскочих. Тя скочи върху леглото до мен:
- Добро утро поспаланке! Мислех,че Елям те е хванал и те е убил.
Аз разтърках очите си.
- Ориана какво правиш тук? Ами ако някой те е видял ? Нали каза,че никой не бива да разбира,че знаеш ,че съм в двореца?
- Знам,знам но просто ти си единствената, с която мога да говоря.
И тя беше единствената ми приятелка тук,но не исках да я излагам на риск.
- А и имаш писмо.-продължи тя.
- От кого ?
- Не знам. Отвори го!-тя ми подаде писмото. Аз го взех и го отворих. То беше от Виктор канеше ме на някаква забава в града. Най-вероятно щяхме да обсъждаме кристала на Алахан и колко налудничево звучи.
- Е? Да не е някое любовно писмо от Елям ?- засмя се Ориана.
- Не е. Покана за празненство.
Ориана го взе от ръката ми .
- Ах! Да не си имаш обожател ?
- Не.
- Хайде де ,Джо сподели ми ! Кой е този твой ухажор, който те кани на ,,забава"? - тя се изкиска.
- Не е ухажор ,а по скоро ми е познат и е войник.
- Ауу Елям ще ревнува!
Аз завъртях очи.
- Ще отидеш ли ?
- Не знамм. Май трябва.
- Ще вземеш ли и мен??
- Теб ли ? Че какво ще правиш при войниците в града ?
- Няма да са само войници сигурно ще има и придворни.
- Ами Орея ?
- Ще я приспя . Ако Елям иска нещо и него ще го . Моля те !! Искам да се позабавлявам.
Беше твърде рисковано. А и аз смятах просто да отида и да говоря с Виктор ,а после да се върна. Не ми беше до купони.
- Хайде, Джо ! Покрай всичко това трябва малко и да се разсеем! Нищо няма да ни стане само за една вечер!
Ориана също се беше променила. Вече не я интересуваха правилата и задълженията и към короната. Почти никой вече не го. Наистина този кристал бе единствената надежда на Елям да ги подчини или скоро щяха да го свалят от власт.
- Добре. - накрая се съгласих.- Ще отидем.
Ориана се усмихна широко. Тя каза,че след вечеря ще остави в стаята ми облекло. После си тръгна.

Вечерите бяха винаги едни и същи. Трапезната зала с голямата и отрупана маса с храна и разговорите на придворните. Елям седеше с вирната глава и си говорише с две момичета със сини кафтани,които бяха седнали до него. Тримата се смееха силно. На тази маса аз с никой не общувах. Всички бяха еднакви за мен. Просто слизах ,защото Елям искаше присъствието ми по време на хранене. След вечеря се качих в стаята ми ,която вече не ми изглеждаше толкова бляскава както преди. Чувствах я като моята малка килия. Ориана беше оставила на леглото ми дълга черна рокля по тялото ми. От кога не бях обличала черно. Цвета на Сириус. Облякох я и пуснах косите си по раменете ми. После Ориана влезе в стаята ми с червена рокля. Стоеше и невероятно. Косата и беше вдигната на кок.
- Изглеждаш прекрасно в тази рокля знаех ,че ще ти отива!- каза тя. После ме настани на един стол и започна да ме гримира. Всичко това ми напомняше за зимния бал. Само,че този път две красиви момичета щяха да се измъкнат посреднощ от двореца ,за да отидат на забава в града.
- На твоя ухажор ще му падне чейнето като те види! - възкликна Ориана.- Гарантирам ти го !
- О, я стига той не ме харесва просто сме познати !
- Да ,но ти пише тайни писма за вечерни забавления!
Те имаха съвсем друг смисъл какъвто Ориана не можеше да разбере ,защото още не и бях казала ,че съм шпионин на Деков. По-добре да си мислеше,че Виктор ме харесва. Затова просто и се усмихнах.
Беше вече дванадесет часа и с нея успешно преминахме по дългите коридори. Излязохме през портата на двореца и преминахме моста.
Забавата се намираше в един от по-горемите палати от заможните придворни на Елям. Още с приближаването се чуваше силна музика и смехове. С Ориана слязох ме от коня. Докато слизаше тя леко залитна и едва не се стовари на земята като чувал с картофи,но все пак беше неудобно да яздиш с рокля. Нямаше как да вземем карета ,защото исках да сме максимално незабележими. Двете започнахме да се хихотим и влязохме в палата. Вътре беше претъпкано от елфи,които пиеха,пееха и танцуваха. Дори мярнах и пиксита от слугите и от зелените великани. Тук атмосферата от войната в цялата гора я нямаше. Сякаш всичко си беше както преди. Забелязах как Виктор танцуваше. Беше с тъмен панталон и копринена черта риза. Рижавата му коса беше пораснала и бе станала къдрава. Лешнековите му очи весело сеткаха. Очевидно си бе попийнал. Той ме забеляза и тръгна към нас. Тялото му беше заякнало. Не бе кльощав както преди.
- Радвам се,че дойде!-каза той като ми взе ръката и я целуна.
Ориана се ухили.
- Запознай се с Ориана.- казах аз. Когато Виктор я погледна в погледа му имаше едновременно шок и страх. Но той веднага го премахна. После взе и нейната ръка и я целуна.
- Може ли да ти взема Джоузефин за малко ? - попита той.
- Вземи я ако искаш и за цяла вечер, но преди изгрев си я чакам. - отвърна му тя. Той и се поклони и ме хвана за ръката, а Ориана весело се кикотеше. С Виктор излязохме пред палата.
-Е? -казах аз .
- Какво ?
- Получи писмото ми нали ?
- Да.
- Извика ме да говорим за него нали ?
- Ох,да.-отвърна той все едно беше забравил какво съм му предала.- Казах и на Деков. Той смята,че Мадок ще го е скрил някъде в двореца или ще го е дал на някой верен.
- Значи Деков  също вярва в това ?
- Все пак и той е бил в тази битка.
- Иска да продължа да търся в двореца?
- Да.
- Ами сделката за Сириус?
- Деков се съгласи ако му намериш кристала.
- Ами ако кристала изобщо не е в двореца.
- Ще го търсиш където и да е.
- Ами Сириус? Той къде е ?
- Защо още се интересуваш от него?
- Мисля го редовно. Искам отговори.
- Сириус е в тъмния дворец. Окован е там.
- От кога Деков знае,че е там?
- Не знам. Не искаш ли да продължиш напред и да се влюбиш в някой друг?
- Вече не знам какво искам. Аз съм далеч от моя дом. Това тук не знам какво е .
-Ако искаш да се върнеш в човешкия свят ще намеря начин обещавам!
- Ами ти ?
-Какво аз ?
- Как се справяш тук ? Какво става извън Елвхелм?
- Хаос. Но иначе като войник се справям добре . Доволни са.
Двамата се загледахме в реката.
- Отидох онзи ден до имението.- продължи Виктор. - беше ми любопитно и се отклони от пътя. Видях Марко да полива цветята в градината. Беше се така прегърбил. Тогава Жана излезе подскачайки. Показа му някакво писмо и двамата започнаха да скачат като малки деца и да викат. Хон също беше там и се радваше на гледката. Двамата старци бяха наистина щастливи,че домът им остава при тях.
Това стопли сърцето ми. Жана и Марко са щастливи и са добре. Те точно това заслужават.
- Бях дала обещание на Жана и си го изпълних.
- И ние ще си го изпълним към теб.
- Ами Хон ? Той къде е ?
- При Деков,при рефкийците но се връща понякога тайно до имението да види сестра ми. Тя се съсипа след смъртта на Майра.
- Какво ? - останах шокирана на място. Не бях мислила особено за тях.
- Хон ми каза,че Майра се е разболяла тежко и е починала в стаята ни за сбирки в имението. Майра беше най-добрата приятелка на Лиляна. Тя го прие тежко.
Нежната Майра с бялата като сняг коса,с лъчезарната и усмивка.
- А ти поне каза ли на Лиляна, че си жив ?
- Да след което тя спря да ми говори и се държи все едно съм умрял.
Той се спря и се загледа в мен.
- Изглеждаш много добре.
- Ох,моля ти се!-скръстих ръце пред гърдите си.
- Наистина!- той ме хвана за ръката.
- Защо се държиш така с мен?
- Как?
- Ами не знам докато бяхме в имението не ми обръщаше внимание.
- Но ние нямахме време да прекарваме никакво време заедно.
- Не ме баламосвай!- аз дръпнах ръката си. - Тук съм само ,за да изпълня задачата си от Деков. Няма нужда да те кара да ме съблазняваш.
- Деков нищо не ме кара да правя ! Той ти има доверие все пак ти стана част от Двора на тръните. Аз наистина те харесвам! Още от мига ,в който стъпи в онова мизерно скривалище под имението. Винаги те наблюдавах на тренировките ти с Лиляна и Майра. Просто Деков все ме затрупваше със задачи и нямах време да ти споделя това.
Дали наистина беше искрен? Не ме интересуваше.
- Мисля,че е време да се връщаме Ориана ще се тревожи.
- А ,да Ориана.
- Ти познаваш ли я ?
- Може да се каже,че съм чувал много неща от Деков за нея.
Тогава ми проблясна спомена за снимките в шкафа на Деков. Дали те се познават ? Дали той тайно я харесваше ?
Обърнах се , а Виктор ме хвана отново за ръката. Той се доближи до мен.
- Дай ми шанс да те опозная. Дай ми шанс да ти позволя да опознаеш мен.
- Нямаме време за това. И двамата имаме роли ,които трябва да изиграем.
-Поне излез на една среща с мен. Не искаш ли малко да излезеш от този скучен двор. Не искаш ли да излезеш в гората.
- Къде би ме завел?
Мускулчетата по лицето му потрепнаха. Виктор определено си беше красавец, дори и сред война той изглеждаше добре. Нямаше нищо общо с Лиляна.
-Ще разбереш само ако се съгласиш да дойдеш с мен.
Дори и да ме замъкне в гората той не бе моя вълк. Моя вълк ,с когото можехме да тичаме из дърветата и когото можеше да ме защити от всичко. Просто се усмихнах и тръгнах към палата. Оставих Виктор да си седи някъде там. Нямаше какво да му кажа повече. Ориана бе попийнала и танцуваше с един от войниците. Беше висок,мускулест с тъмна коса и зелени очи. Ориана наистина би си подхождала с Деков. Деков и Ориана. Ориана и Деков. Воин и генерал ,силен и смел мъж с красива придворна. Ориана ме забеляза и ме хвана за ръката. Двете започнахме да танцуваме и да се смеем.
Вече беше четири сутринта и двете едвам, едвам се придвижвахме към нашия кон. Главата ми беше замаяня от силния алкохол. Мярнах Виктор да идва към нас. Той хвана мен и Ориана и ни качи на два коня. На единия седна с Ориана един мъж ,който не познавах, а на другия бяхме аз и Виктор.
- Какво става?
- Ще ви заведем до портата на двореца.
Виктор и приятеля му ни оставиха пред портата.
- До скоро Джо. Пиши ми !
- Чао . - виках аз ,докато Ориана ме дърпаше навътре. Двете влязохме в твореца и тромаво започнахме да се чакнаше по стълбите.
- Е хубаво ли се целуват войниците? - попита тя.
-Ахаха не знам.
- Как так? Нима той те е излъгал,че е войник и е някой избягал рефкийец полудял от любов по привлекателната смъртна?
- По тихо някой ще ни чуе.
Ориана започна да се смее и да крещи.- Не ми пука ! -тя бе по пияна от мен затова реших да я заведа до стаята и. Вече слънцето се показваше но стражите бяха заспали в стаята за игра на карти. Помогнах на Ориана да стигне до стаята си в дястоно крило на двореца и я сложих да спи. После излязох предпазливо в коридора. Вратата на Елям бе леко открехната и вътре той хъркаше ,а до него лежаха двете дами от вечерята. Докато ги шпионирах един от стражите се беше събудил и тръгна по коридора. Той ме видя и изкрещя:
- Какво правиш тук ? - после ме сграбчи за ръката.- Подла слугиня или шпионин по-скоро ! Сега ще те науча аз!
Аз силно го ударих. Той залитна и падна назад. При,което аз побягнах по коридора. Той стана и тръгна след мен. Дясното крило бе по-голямо от лявото. Тичах,тичах и се появи още едно голямо стълбище. По него имаше черен килим. Стражата идваше след мен. Тръгнах да се качвам по стълбите като леко залитах. Катото се качих имаше два пътя наляво и надясно. Побягнах по единия. Накрая се озовах пред голяма тъмна втара. По нея имаше тръни. Стражата се беше загубил някъде след мен. Аз влязох вътре.
Беше още по-голяма спалня с още по-голямо легло, огледало и купища книги. Големи прозорци и повехнали цветя. Имаше голяма картина на стената. На нея разпознах крал Мадок. Очевидно неговата стая и след смъртта му стаята на Сириус. Всичко бе прашлясало и разхвърлено. Тук нито една слуга не бе стъпвала да чисти от доста дълго време. Защо ли ? В цялото дясно крило се допускаха определени същества. Най-вероятно Елям бе търсил тук за кристала. Защото бюрото бе обърнато наопаки. Дори матрака от огромното легло бе на земята. Започнах да разглеждам по рафтовете книгите. Една бе отново със заглавие на древния език. Исках да я взема ,защото можеше да пише нещо вътре за Алахан. Дръпнах я а пред мен се отвори проход в стената. Чух гласове отвън. Пред вратата сигурно се бяха струпали стражи. Дочух дори гласа на Елям. Паникьосах се. Нямах друг избор. Аз взех едно наметало оставено на стола,загърнах се с него и влязох в прохода ,а той се затвори след мен. Спрях се и се обърнах към входа,който вече го нямаше. Чух от другата страна гласове. Настана спор за нещо. Няма връщане назад. В тунела имаше светлинки. Затова беше светло.
Продължих да вървя напред.