The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава VIII

След като се върнахме в имението , Жана веднага настани Деков да седне на креслото в цвят бордо във всекидневната. После започна да му промива раната.
- Какво се случи? - попита тя .
- Войници от Ахва навлязоха от северната граница на Тъмната гора, очевидно краля по незнайно каква причина беше махнал войниците ми от границата.- каза ядосано Деков. - Ако не беше Джоузефин може би щях да съм мъртъв.- после се обърна към мен и леко ми се усмихна.- благодаря ти, че спаси живота ми. След като Жана превърза ръката му ,той стана облечи се и тръгна към двореца.
Жана ми подаде ръката си. Тя ме заведе в банята и ми напълни вана с гореща вода. След като се изкъпах тя направи нова превръзка на крака ми.
- Благодаря ти, Жана !
- Аз ти благодаря, не знам какво бих правила без Деков. Ти си много смело момиче. После стана и излезе от стаята ми. Аз бях много уморена и заспах.

Виждах отново Сириус в скута на силния мъж с короната. Той му разказваше приказка. Приказката за Алахан. Тя била добра . Тя била смела . Тя притежавала сили. Тя била войн. Тя била чарудейка. Тя била пазителка на горите.
Сириус се сгуши в него. После краля каза:
- Духа на Алахан се крие в този,който успее да активира кристала!

Събудих се. Беше 5:30 ,време за тренировка. Станах и се облякох . Излязох в коридора. Беше необичайно тихо . Обикновено по това време се чуваха караниците от сутрешния чай на Жана и Марко. Изведнъж докато вървях някой сложи нещо върху очите ми . Запуши устата ми с нещо , после ме вдигна като чувал с картофи. Аз започнах да се съпротивлявам но нямаше ефект. Слизахме по стълби. Не бяхме излезли от имението. Чух отваряне на врата. Пуснаха ме на пода и ми махнаха превръзките от очите и устата ми . В стаята беше тъмно .
- Къде съм? Кои сте вие ?- казах аз.
- Спокойно Джоузефин, всичко е наред .- този глас ми беше познат, гласа на Деков.- Светнете !- нареди той. Заповедта му веднага беше изпълнена. Когато свелнита обгърна стаята се огредах.
До голямо писалище беше застанал Деков. На малко диванче стоеше момиче със синя коса елф ,а до нея беше застанал прав един от зелените великани. В другия край на стаята имаше голяма и дълга маса,до която седяха момче с рижева коса и писки със снежно бяла като сняг коса. Всички те бяха облечени в тъмнозелени кафтани .
- Какво става ?
- Това е подаръка ми задето спаси живота ми .- усмихна се Деков .
- Подарък ли ?
- Ти показа голяма смелост и ловкост. Напредваш много в боя и също така си хитра. - той се загледа в мен .- Аз те взех като робиня но сега искам да станеш част от моите шпиони, искам да станеш част от ,,Двора на тръните '' .
- Какво ? Шпионин ли ? - Не знаех какво да кажа. Стоях безмълвна.
- Вижте я милата се уплаши.- каза зеления великан .
- Знаех си,че не е готова за това .- измърмори момчето със синята коса - но никой не ме слуша .
- Млъкнете !- сопна се Деков .- Джоузефин приемаш ли да станеш част от нас?
Ако стана шпионин на Деков така много по-лесно можех да се добера до информация за Сириус. А и щях да бъда полезна някъде .
- Приемам!- казах аз .
Деков се усмихна:
- Добре дошла в Двора на тръните тогава .- каза радостно той . После всички започнаха да викат и да вият като вълци . След което ме накараха да кажа клетва , в която обещавам,че ще съм лоялна към Деков и каквото и да стане няма да издавам за съществуването на Двора на тръните. После се запознах с останалите . Момичето със синята коса се казваше Лиляна ,тя беше много добра в двубоя ,неин брат бе Виктор момчето с рижавата коса . Той бил добър в целенето с лък. Зеления великан е Хон и бил много силен , а пиксито се казваше Майра и била добра в промъкването. Деков беше техния лидер,който им даваше задачи.
-Ние се събираме тук ,в тайната стая под имението на Деков.- каза Лиляна.
- Цвета на кафтаните ни е тъмнозелен. Ние сме като едно семейство. - каза Хон като ме потупа по гърба .- Сега ти си част от нашето малко семейство.
- Днес ще празнуваме за идването на Джо в нашето малко общество ,но от утре започвам със задачите за вас !- каза Деков . После отвори една бутилка с вино и наля на всички ни по една каша.
- За Джоузефин, която забива ножове без да и мигне окото,в големите и грозни великани- извика Виктор.
- За Джоузефин!- повториха всички след него .