The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава XII

 
  -Джоузефин? -Някой извика името ми .- Джоузефин?
Беше непрогледен мрак . Къде бях? Какво се случваше ?
- Джоузефин не се страхувай!
- Кой е ? - изкрещях аз.
- Помогни ми ! - простена нежен женски глас.- Помогни ми !Нужна си ми ?
- Как да ти помогна ? Коя си ти ?
- Измъкни ме от тъмнината. Събуди силата  Джоузефин!
Силата.

Скочих от леглото. Огледах се из стаята. Тъмнината я нямаше. Навлизаха слънчевите лъчи. Осъзнах,че всъщност съм сънувала. От скоро започнах да сънувам някакви странни сънища. Може би полудявах.  Измих се и нахулих тъмносиня кафтан. Още имах надежди,че Ориана ще ме посети, но никой не идваше. Видях ,че на масичката ми има оставено писмо с печат на тръни. Явно най-сетне Деков беше решил да започне с плана си.  Всъщност писмото не беше писано от Деков. След прочитането на толкова писма,които не само са му ги пращали, но и той самия беше писал,вече различавах почерка му. Писмото беше от Виктор и той искаше да се срещнем вечерта в града. Градът се намираше извън мосчето. Той представлява всики тези палати с благородници и сега беше населен и от някои войници ,които имаха палатки около портите.
Беше време за закуска ,но на мен изобщо не ми се слизаше. Нямах желание да виждам никой от придворните ,а особено и Елям. Тогава някой от прислугите отвори вратата ми. Беше писки с червена коса. Тя беше много навъсена.
- Госпожо,закъснявате за закуска, краля иска да присъствате!
,,Как ли пък не"- помислих си аз.  Пъхнах писмото в джоба на кафтана си и тръгнах към трапезната зала . Влязох вътре с престорена усмивка. Всички вече се бяха настанили на масата дори и Елям .
- Извинете,че закъснях ,Ваше височество.- направих лек реверанс.- Не мислех,че е задължително да закусваме заедно.-като се огредах на масата почти нямаше нито една придворна дама освен съпругата на новия генерал на Елям ,всички други бяха висши офицери,полковници и едни от най-добрите войници.
- Не е задължително за другите придворни.- каза спокойно Елям .- Но аз искам ти да се храниш с мен редовно! - после лукаво ми се усмихна. Аз заех мястото си от снощи. Всички си говориха за границите, за гарнизоните, за укрепване на Първа и Втора армия.  Говориха как призоваващите на Рефка са станали още по-силни и как сред тях се появил изнавиделица силен войн. Предполагах,че говорят за Деков въпреки,че името му не се спомена. Всички бяха много притеснени как ще отбъснем Рефка и Ахва като са видимо по-силни от нас. Предлага да започнат да  взимат 16 годишните момчета защото много от войниците били мъртви или тежко ранени и скоро армията числено ще намалее ,а така щяха абсолютно да ни завземат.
Въпреки всичко Елям изглеждаше много спокоен. Дали това беше някаква маска ? Наистина ли не виждаше,че губим и трябва да приеме нещата по сериозно?
Той се изправи и уверено каза:
- Аз имам вече план как да разрушим Рефка и Ахва.
- И какъв е този план? -подсмя се един от бившите полковници .
- Моля ,Ви се събрали сме се на закуска не на заседание. По- късно ще го обсъдим. - отвърна смирено Елям.
- Как мога да седя тук и да си закусвам ,като страната ми е в пепел и дацета ми умират !  Разбирам, защо Деков Ви предаде!-изсъска злобно той.
-Деков е мъртъв за Елвхелм и за Тъмната гора. Той е един предател ! Как смееш да назоваваш името му ?
Значи те знаеха за предателството на Деков .
Елям стана от масата.
- Неблагодарни старци! - изкрещя той .- Ще съжалявате  и вие и Деков ! - после излезе от залата.  Ако продължаваше така всики щяха да се обърнат срещу него. Не исках Тъмната гора да си отиде !
Вечерта съблякох тъмносиня  и навлякох старият ми червен кафтан. Трябваше да се промъкна до града без да бъда забелязана.
Така излязох преспокойно.  С червения кафтан не съм една от куклите на Елям с него съм просто едно момиче ,най-вероятно от благородниците,което се е захласнало по някакъв си войник. Стигнах близо лагера. Там близо до палатите мернах Виктор. Рижавата му коса беше подстригана, а лешниковите му очи весело трепкаха. Той се затича към мен и ме прегърна. Останах стъписана от тази близост. С него не прекарвах време колкото с Лиляна.
- Хайде ела!- той ме хвана за ръката и ме поведе по една пътечка. Озовахме се на една забутана пейка сред дърветата близо до реката.
- Това е пейката на целувките.- подсмя се Виктор.- и е най-скришната.
- Казвай сега ,защо Деков предаде Тъмната гора? -стрелнах бързо аз
- Деков иска да свали Елям от влас и да заема мястото му .
- Какво??? Деков не е законен наследник за трона . Ами Лукас?
- Той е на 13. Няма как да управлява. - той се загледа в реката после каза- Помисли си само ако Деков стане крал цялата война ще приключи. Той е постигнал мир с Рефка и вмомента е с тях. Всички ще се обърнат срещу Елям .
- Тогава какво правим ние с теб тук? Защо Деков не ни взе със себе си и не нападне?
- Елям е открил някакво тайно оръжие, с което твърди, че ще унищожи двете армии. Деков иска да разбереш какво е !
- И как да го направя ?
- Стани близка с Елям той и без това е обсебен от теб.
Седнах на пейката. Загледах се в реката. Виктор седна до мен .
- Аз ще съм тук ако имаш нужда от  помощ.
- Искам Деков да освободи Сириус.  Той е жив! Ако ми обещае това ще намеря тайното оръжие и дори ще го взема от Елям .
- Май наистина ти е взел ума .
Аз нищо повече не казах.
- Добре.- отвърна Виктор. - Ще предам на Деков ,едвали ще има против ако Сириус не си иска трона обратно.
- Няма ! Аз ще се погрижа да не си го иска .-сънувах почти всяка вечер как тормозят Сириус на онова тъмно място.  Той искаше просто да е свободен вече.
- Имаме сделка свъртна .- Виктор си подаде ръката , аз я стиснах. После той ме изпрати по пътеката и аз тръгнах обратно към двореца.