The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава XXI

Стоях върху гърба на Сириус и се взирах в ръцете си. Още не можех да повярвам. Татуировките по ръцете ми от златисти станаха черни. Започнаха да ме щипят. Разпищях се. Сириус продължи да тича все едно не е чул силния ми писък. Огледах се наоколо. Видях пещерата,от която се бях появила тук. Спомних си за лилавия пясък и колко объркана бях тогава точно както вмомента. Подминахме пещерата. Вече дори минавахме нивата. Отново навлязохме в гората. Този път тя бе по-различна. Вместо високите борове,този път имаше брези, кестени,лепи и още много различни видове дървета. Те бяха все така високи. Вятъра рязроши косите ми. Пулсът ми се успокои. Сириус спря пред един водопад. Той се стичаше от скалите буквално. Седнах на тревата до водата и се загледах в отражението си.
-Добре ли си?- Сириус се наведе и загреба с шепите си във водата.
-Мисля,че да. Не знам.
Той отпи от водата. После стана и тръгна към мен .
-Дай да ти видя ръцете.
Той ми взе ръцете и започна внимателно да ги оглежда.
-Какво е това ? Проклятие ли е?
- Имаш хубава татуировка!-усмихна се той.
-Не се шегувай така! Какво е това по ръката ми?
-Не знам. Ще говорим с Хеста. Тя трябва да знае! Важното е че явно кристала работи в теб.
- Я стига глупости ! Той си сияеше от сутринта.
- Болят ли те ръцете?
-Вече не. Искам да знам дали това ще изчезне.
- Не се притеснявай ще намерим начин да го махнем.
-А ти добре ли си ?
-Нищо ми няма ! Хайде хвани ме за ръката.
Хванах Сириус за ръката, а той скокна във водата и ме издърпа.
-Какво правиш?
-Можеш да плуваш нали ?
-Разбира се !
Той започна да ме пръска. Двамата започнахме да се боричкаме във водата и да се смеем. После той се гмурна. Усетих ръцете му по кръста ми. Той изкочи от водата като ме метна. Аз изпищях и цопнах във водата. Вече косата ми беше мокра също. Това ми напомни как с брат ми се къпахме всяко лято на езерото до вилата, преди той да стане алчен разбира се. Сириус доплува до мен. Разкопча копчетата на ризата ми. Допря тялото си до моето и започна да ме целува по врата.
-Нямаш си на идея колко много те желая!- прошепна той в ухото ми. Аз обгърнах лицето му с ръцете ми. Беше брадясал вече,но това не ми пречеше да си го нацелувам. Обичах да усещам топлите му устни върху кожата си. Последваха няколко страстни целувки във водата. После той ме захапа силно за врата.
-Обичам те !-прошепна той отново в ухото ми. После ме целуна по раменете,продължи към гърдите. Погледна ме отново в очите. После прокара пръсти в косата ми.
-Искам да си в безопасност, а после искам да те направя моя съпруга.
При тези думи цялата се изчервих. Сириус ме вдигна. Сложих ръцете си около врата му, а той тръгна право към водопада.
-Какво правиш?
-Задръж си дъха за малко.
После двамата преминахме водопада. Зад него имаше пещера. Сириус продължаваше да ме носи. От самите скали на пещерата цъфтяха орхидеи,някои бяха станали толкова дълги,че се влачеха по земята. Слънчевата светлина ни озари. Излязохме на голяма поляна. По полята имаше малки цветчета точно когато посрещнахме лятото. Сириус ме пусна. После ме хвана за ръката. По полянаката подухваше лек ветрец. Бях цялата мокра,но вече не ми пукаше. Започнах да тичам из зелената трева като малко дете. Сириус вървеше след мен и ми се смееше.
-Какво правиш ?
-Тичам.
-Да не изперка вече?
Аз не му обърнах внимание продължих да си тичам сред поляната.
-Ела при мен стига си бягала!-изкрещя той някъде зад мен.
-Хвани ме ако можеш!- извиках аз и се затичах отново към гората.
Преди да се осеня Сириус вече бе преобразен във вълк и тичаше след мен. Бягах из гората и се смеех с цялото гърло, а моят вълк тичаше след мен и ръмжеше. Накрая той се нахвърли върху мен като ме събори на земята. Черната му муцуна се надвеси над мен. Аз го погалих по главата,а после целунах носа му. Погледнах в човешките му очи и двамата се разсмяхме.
-Не си никак бавна !
- Имам тренинг.
Той ми подаде ръка за да се изправя. Изтупах се и тогава забелязах пикситата криещи се зад дърветата. Имаше и още едни,които бяха дребни и крилати .
-Май сме наблюдавани.-прошепна ми Сириус.
-Трябва ли да се тревожа?
-Не ,просто са любопитни. Все пак сме в Алтава или Дворът на тръните. Хайде ела!
Сириус ме стисна за ръката и двамата още смеейки се тръгнахме през гората. Стигнахме до тунел от рози. Бяха червени рози. Алено червени.
-Харесва ли ти ?
-Да!
-Романтично е нали? Навръщане може да ти предложа брак тук. -аз леко го побутнах. Сириус залитна настрани,а после ме подгани из тунела от рози. Не знам какво беше това детско щастие,което дойде в нас като някоя буленосна вълна,но не исках да си отива. Не ме интересуваше какво се случва вече. Важното бе,че съм с него и този път няма да позволя никой да ни раздели. Двамата тичахме,докато не видяхме края на тунела. Застанахме един до друг и се хванахме за ръцете. Аз закопчах ризата си. Бяхме мокри и рошави. Бяхме като чудовищата от гората,но не ни пукаше. Пред нас на още по-голяма поляна се надигаше голям бял дворец. От долу до горе избиваха рози по него. Бяха смесица от оранжево и жълто. Стоях и гледах двореца останала без думи. Този величествен замък сигурно,бе голям колкото Елвхелм само,че за разлика от Елвхелм тук нямаше високи крепости. По поляната минаваха стадо сърни. Птичките пееха. Цареше някакъв мир,който бе изчезнал в Тъмната гора. Двамата със Сириус тръгнахме към двореца. Бе великолепен. Тогава се сетих за Ориана. Тук би и харесало. Мястото би и подхождало. Минахме портата на двореца и влезохме в градината. Имаше толкова много храсти с рози, пейки ,фонтанчета. Видяхме прислугите,които работеха в градината. Тогава от балкона забелязах една жена. Тя стоеше и се взираше в нас. Бе с дълга червена рокля по тялото и.Русата дълга коса бе спусната. Беше с тъмночервено червило. Сириус спря и се поклони. Реших и аз да го направя все пак тя е кралицата тук. Надигнах ме се,а тя бе изчезнала от балкона после белите врати на двореца се отвориха и тя се затича с отворени ръце към Сириус и силно го прегърна .
-Братко липсваше ми ! - тя го хвана за ръката.- Какво те води тук ?
- Хеста дошли ме за услуга. - Сириус отправи поглед към мен. Хеста се обърна и ме погледна. Лицето и не изразяваше нищо. Буца заседна в гърлото ми .
-Кой е това ? -тя се доближи до мен и ме подуши.- Човек! -тя се обърна към Сириус. - Защо ми водиш човек?
-Хеста това е Джоузефин.
-Попитах какво прави човек в моето кралство, а не как се казва.
Сириус какво си позволяваш! - после тя се обърна отново към мен. Огледа ме отгоре до долу . Хеста забеляза ръцете ми. Тя ми взе ръката и прокара пръстите си  от китката  до лакътя ми.
-Древна магия!-изсъска тя.-Кой те беляза?
-Кристала на Алахана. - каза Сириус.
-Глупости !- тя ми пусна ръката.- Няма как да е човек. Невъзможно!
-Но ти можеш да ни помогнеш нали ?
-Искаш да ви приютя тук? Да пусна човек? Как изобщо си попаднала тук?
-Явно си има причина.
Хеста ме изгледа предпазливо.
- А какво прави с теб тази напаст?
- Това е приятелката ми ! И се казва Джоузефин!
Хеста започна да се смее.
-Ти сериозен ли си ?
Сириус нищо не и отвърна просто застана до мен и ме хвана за ръката.
-Не знаех,че с Алахан имате нещо общо. Звяр и човек! Интересно !
-Ще ни помогнеш ли ? Кристала е в нас .
-Щом е такава волята на пазителката ще ви помогна.
Буцата в гърлото ми се стопи.
-Хайде елате да се преоблече. Изглеждате все едно не сте се къпали от години. - Хеста плесна с ръце и прислугата ни поведе из двореца. В двореца имаше още повече цветя. Носеха се толкова прекрасни и различни миризми. Вратата на кухнята бе широко отворена и се прокрадваше примамлива миризма ,която накара корема ми шумно да изкъркори.
- Милата май Сириус не е ловувал както трябва. Преоблечи се и заповядай на масата. - каза любезно Хеста. Прислужницата ме заведе първо в банята,за да ме изкъпят. Сложиха във ваната ми орхидеи и шампоан. Тялото ми се отпусна исках да затворя очи и да заспя,но после ме изкараха и ме завиха с кърпа. Заведоха ме в огромен дрешник. Навлякоха ми една рокля в цвят праскова,къса над коленете с гол гръб и дълбоко деколте. Вдигнаха косата ми на кок и сложиха зад ухото ми една жълта роза.
-Много си сладка така !- усмихна ми се прислужницата.
-Благодаря!
Въпреки,че тези черни символи по ръцете ми доста се отличаваха от прасковената рокля.
След като вече бях готова прислугата ме заведе до трапезната зала. Там на дърветата масичка бяха вече седнали Хеста със същата рокля и Сириус с кремана риза. Ухаеше на храна и корема ми закъркори. Докато гледах храната на масата не забелязах как Сириус се бе втренчил в мен. За пръв път бях с толкова разголена рокля.
- Текнаха ти лигите здравеняко!- подсмя се кралицата.
Когато седнах в другия край на масата,той още гледаше към мен. Бузите ми поруменяха. Хеста пребели очи.
-Моля ви спрете преди да ви изгоня! Ужас !
Сириус сякаш се събуди от някакъв транс ,весело се усмихна на Хеста.
- Благодаря, че ни прие в скромния ти дворец.
-Какво да те правя като брат си ми ! А ти миличка дума не обелваш. От къде идваш?
-Англия, но това вече няма значение.
-Джоузефин преживя много в Тъмната гора моля те не я разпитвай !
- Добре. Значи вие двамата сте във връзка и приятелката ти е избраната ?
-Не съм избрана !
- Това по ръцете ти казва друго.
-Невъзможно е !
- Знам ! Затова ще проверим това. - Хеста се надигна.
-Моля ви нека това да е утре. Хеста пътувахме дълго. Всички сме изморени!-
-Прав си Сириус. -каза Хеста като отоно седна на мястото си.- Ще изпробване силата му с Джоузефин утре. Нека сега да хапнем , а вечерта вие двамата може да се усамотите в стаята си.
-В стаята ни !- приседна ми.
-Ами да нали сте двойка. Не съм виждала Сириус така хлътнал.-засмя се Хеста. -Някакъв проблем ли има ?
- Не, Хеста всичко е наред !- каза Сириус. -Благодаря ти много за гостоприемството!
-Какво да ти кажа такава съм си, особено когато изпълнявам волята на любимата ми сестричка. -тя лукаво ми се усмихна. Аз още тежко преглъщах. Щях да спя със Сириус. За първа вечер. След като се наядохме Сириус и Хеста отидоха на разходка из градината. Реших да не отивам с тях. Двамата не се бяха виждали от много време и имаха какво да си кажат. Аз седях на балкона, гледах луната с красивата ми лятна рокля. Гледах прекрасната градина и как Хеста разказваше нещо на Сириус и се усмихваше ослепително. Тя излъчваше нежност отвсякъде. Стоях и гледах кристала,който бе поставен на възглавничка. Той леко проблясна. Исках да го докосна ,но ме беше страх.
- Не се бой от това ,което си !
Чух отново нежния глас.
-Не се страхувай от мен! Аз ще ти дам мощ!
Разтърсих глава. Сигурно бях уморена това няма как да се случва. Не и отново.
-Джоузефин не се бой от силата си !
-Престани ! Тихо !
-Кой да престане ?- попита Сириус.
-Ох, не те забелязах. Нищо ! Няма значение.
-Добре ли си ?
-Да .
Той се доближи и ме целуна по рамото.
-Може би срещата с Хеста те изтощи съвсем да отиваме да си лягаме !
Двамата се качихме в стаята ни. Сириус затвори врата. После съблече ризата си.
-Имаш ли проблем ако съм без риза?
-Не.
Той разкопча роклята ми. После спусна косата ми. Целуна ме по раменете,по врата, по гърба. Прокара ръката си през корема ми. После по бедрата ми.
-Моята красавица!
Аз го предърпах към себе си и го целунах.
-Обичам те !- прошепнах аз , а после той ме бутна на леглото и се нахвърли върху мен.....