The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава XIX

    Останах ме да гледаме изгряващото слънце докато не се издигна на високо в небето. После Сириус ми подаде ръка,за да се изправя.
- Е да се оправяме за път.
-Значи наистина отиваме обратно в Тъмната гора.
- Сириус имам задължения.
Разбирах го,че там му причиняваха болка и се страхуваха от него заради това, което е. Но аз нямаше да оставя Тъмната гора и Елвхелм да си отидат когато има начин да ги спасим. Нямаше да се откажа.
Със Сириус се преоблякохме. Аз нахулих тъмнозеления кафтан , а Сириус бе с черния си панталон от снощи и с една черна риза. Проблема бе,че нямахме коне.
Но един от елфите на поляната с радост ни даде един. Всички тук бяха толкова дружелюбни.
- Къде отиваме сега Джоузефин?
- В лагера на Деков. При рефкийците.
- Значи ще ме заведеш при народа,който се опитва да унищожи целия ми дом? Изключено !
- Трябва да отидем при тях! - навлизахме все по- навътре в гората.
- Защо ? Това няма смисъл!
- Краля на рефкийците иска да те заведа при него. Ще те пощади.
Сириус спря коня.
- Да ме пощади?- той леко се засмя .- Не искам да се моля пред някакъв си призоваващ!
- Нямаме избор. Нека да продължим !
- Джоузефин, Деков те манипулира! Всичко, което каза няма смисъл.  За какво съм им аз ,освен да ме пленят и да ме убият задето разкъсах Ханаду.
- Елям търси кристала.
- Какъв кристал?
- Не се прави ,че не знаеш! Този ,който Мадок ти е завещал.
- За какво му е на Елям ?
- За да унищожи рефкийците.
- Тоест ти помагаш на рефкийците да победят ?
- Не, помагам на Деков.
-Защо ? Той е на тяхна страна.
- Иска да ги измами.
- Искал да ги измами? -Сириус слезе от коня.- Искал да ги измами ? Ти чуваш ли се ? Деков иска да му поднесеш всичко на тепсия докато той не прави нищо и накрая ще те захвърли като не нужен предмет. Както направи с баща ми !
- За какво говориш?
-Деков е един измамник. Той забива нож в гърба и на най- близките си.
- Той ми помогна.
- Да,за да ти влезе под кожата и да те контролира. Очарова те колко е смел и всеотдаен на страната си. Обещава ти какво ли не ,дава ти празни надежди. Нали ? - аз нищо не казах. Прехапах устни .
-Дори и да е така благодарение на него сега си тук с мен . Той си спази обещанието,че ще си те върна.
- Той не ме спаси. Ти го направи!
- Той е бил най-добър приятел на чичо ми Франклин.  Не би ме използвал.
-Нима ? Само където Франклин умря в последната битка заради него. - Сириус се вгледа в мен .- Какво искате от мен наистина?
-Да ни предадеш кристала .
-Да ви го предам ? За какво?
- За да може Елям да не го вземе пръв и да стане непобедим. Сириус той е ужасен владетел трябва да го махнем от трона .
- И кой ще сложите?
Дълго мълчах. После тихо казах.
- Деков .
Сириус започна да се смее.
- Той ви замазва очите. Деков и преди е искал да е на трона на Елвхелм именно заради това заби нож в гърба на Мадок. - гласа му бе твърд. - и ти си толкова наивна да му повярваш на глупостите.
Сириус се обърна с гръб към мен .
- Какво правиш?
- Джоузефин, няма да позволя кристала да попадне в ръцете на Деков. След като ти си му толкова вярна върви при него ,но без мен. Кажи,че съм те зарязал при горските лечители и не си успяла да ме намериш няколко дни затова си се върнала обратно.
-Сириус не го прави . Не ме изоставяй!
-Когато решиш,че си свършила с благородната ти мисия.... винаги можеш да ме потърсиш. - после той се преобрази във вълк и се скри между гъстите дървета. Стоях дълго на едно място и се взирах в гората. По лицето ми текнаха няколко сълзи. Защо провалих всичко? Защо съм толкова глупава ? Защо... Защо..... Защо?