The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава XIV

     Цяла вечер не успях да заспя. Винаги когато затварях очи виждах оковите край китките на Сириус, виждах кръвта по пода ,виждах Жана как ридае, виждах Тъмната гора как гори, виждах сенки и чувах писъци. Тези видения ме измъчваха. Чувах постоянно онзи нежен глас. Вече наистина се смятах за луда и най- гадното беше ,че не можех да споделя на никого за това . Седях и гледах през прозореца.  Навън валеше.  Капките се стичаха по прозореца ми. В този момент чух как вратата на стаята ми се затваря. Обърнах се шокирана.  Пред мен стоеше Ориана. С нейните червенокоси дълги коси , прекрасни зелени очи и с светло бежевия кафтан . Този път обаче не беше както преди. И тя беше загубила блясъка си. Уморените очи подсказваха. Не знаех какво да и кажа. Можех ли да и се доверя? Беше твърде рисковано.
- Как си ?- попита ме тя .
- Добре съм. При теб как са нещата?
- Могат и да са по-добре.
Двете се омълчахме за малко. После Ориана силно ме стисна.
- Ох, Джо толкова много се тревожих за теб. От както всичко се случи живота ми тук е отвратителен. - тя силно ме прегръщаше и почти не се разпалака.
- Какво ти е направил Елям ?
- А на теб какво са ти направили ?
- На мен нищо . Не се тревожи аз си бях добре.
Тя ме пусна  и ме погледна. В очите и освен умора имаше и болка.
- Какво е станало с теб? Какво ти причини този нещастник?
- След като те продадоха като слугиня, Орея се разболя.
-Ох, това не е чак толкова ужасно.
Ориана се засмя .
- Знам, но целите грижи за нея се падат върху мен. А тя постоянно мрънка за нещо. - Ориана седна до мен на прозореца- После започна войната. Родителите ми бяха пленени.- Аз я хванах за ръката.
- Много съжалявам, Ориана.
- Помолих Елям да им плати нещо ,за да ги пуснат ,но той ми отказа. 
- Защо не дойде по-рано да ме видиш? -попитах аз.
- Не знаех, че си в двореца. Цял ден съм затрупана с грижи за Орея в дясното крило . Дори ми преместиха стаята там. Но онази вечер като те видях първо си помислих,че съм полудяла, и че си видение.
- Аз те видях да излизаш от стаята на Елям разстроена. Какво ти направи той?
- Това няма значение. 
- Карате да спиш с него нали?
- Това не е важно. Аз съм никоя тук .
- Ориана обещавам ти,че ще намеря начин да се махнем от тук . Ако не аз ,поне ти .
- Много бих искала.
- Значи Елям нищо не ти е казал за моето пристигане?
- Нищичко. Дори вмомента не знае, че съм тук . И трябва да го запазим в тайна.
- Подъл лъжец! Той ми обеща,че ще те виждам. Защо не иска да се виждаме?
- Сигурно, за да не измислим план как да го убием. - тя отново се засмя. - Той е ужасен владетел! Погледни до къде ни докара.
- Знам!
- И само говори за някакъв кристал,който щял да ни избави от войната. Представяш ли си колко е изперкал ?
Когато чух това останах шокирана.  Нима това е древното  оръжие на Елям ?
- Кристал ли ? Какво ?
-Да ! От няколко вечери ми говори за този кристал. Че давал сили на призоваващи. И така Елям щял да пребори цала армия. - Ориана избухна в смях .- Можеш ли да си представиш ? Хлопа му дъската от всякъде.
- Трябва да разбера повече за този кристал .
- Защо ? Какво си намислила?
- Много искам да ти споделя, но ще го направя когато му дойде времето. Знаеш ли къде Елям си води записки или получава писма ?
- В стаята му разбира се ! Той не е като Сириус и Мадок да има кабинет за тези неща . Всичко се случва в личните му покои, случайно някой да не се промъкне и да не открадне някоя ценна информация.
- Значи трябва там да търся. А как ще го изкарам от стаята му?
Станах от прозореца и започнах да обикалям.
- Джоузефин моля ти се не искам да се зябъркваш в проблеми. Това може да е просто една лудост или да ми го е казал като е бил пиян. 
- Все пак аз трябва да проверя. Искам ти да ми помогнеш и да го изведеш от стаята му.
- И какво да го правя ?
- Напий го и го замъкни някъде.
- Аз ти предлагам да го преспим .
- Как?
- Тази вечер той иска отново да се забавляваме в стаята му. Понеже Орея има ужасни болки аз и давам приспивателно ,за да заспи и да си почине. Ще донеса нещо за пиене на Елям и ще му го сложа в чашката, така той ще спи  дълбоко , а ти ще имаш цяла вечер да се ровиш из личните му вещи.
- Това ми харесва!
- А после можем да го удошим докато спи .-добави Ориана. Двете започнахме да се хихотим.
  Късно вечер аз излязох от стаята си и тръгнах из дългите коридори на двореца. Беше дванадесет часа и по коридорите беше пусто.  Всички стражи се събираха в малката стаичка да пият и да играят на карти , а техния крал се чудеше с коя придворна да мачка чаршафите.  Не беше въобще трудно да стигна до дясното крило, което уж бе строго охранявано.  Тръгнах по коридора с червения килим. Надзърнах в стаята на Орея. Тя беше заспала ,а огъня в камината до леглото весело играеше.  Горката дори децата и не идваха да я виждат. Продължих по коридора до високата врата на Елям. Почуках два пъти. Тя се отвори и от там се подаде ръката на Ориана, която ме издърпа вътре.  Плана беше проработил.  Елям спеше като пън на широката спалня.
- Сега мога ли да го убия ? -попита тя.
- Изчакай докато рефкийците не изгорят двореца до основи .
Ориана отново се засмя .
- Виждам,че са те образовали. 
- Нямаш си и наидея.
От разпалените дискусии на Марко и Жана научих много неща за този вълшебен свят. После тръгнах към писалището на Елям.  Ориана започна да се оглежда в голямото огледало.
Елям беше чел няколко книги. Една беше озаглавена ,, Древната история на Елвхелм'' ,другата беше ,, Древна история на Рефка",
,, Мистични места из Тъмната гора" и ,, Allahana".
Последната книга определено ме привлече. Може би беше заради самото заглавие.  Не усетих кога Ориана беше застанала зад мен и също гледаше книгите.
- Какво означава това ?
- Алахан.- каза тя.- Но написано на древния език.
,,Тя беше войн, тя беше пазителка"
- Алахан е била призоваваща. Била е много могъща. - продължи Ориана.
- Къде е тя сега ?
- Не знам ,Джо . Това е детска приказка за смелата пазителка на гората.  Но всъщност тя е била дух. Духа на Тъмната гора. Така ми казваше майка ми .
- И с нея магията изчезнала. - казах аз.
- Така се говори. Но имаше легенда ,в  която  се говореше,че тя ще се завърне. Имаше легенди,че е била доверена на Мадок затова той бил успешен крал. - Ориана се прозя. 
- Отиди да поспиш. -казах аз .-Аз ще остана да прочета малко.
- Добре ,но когато започне слънцето да изгрява Елям ще се събуди, а стражите ще се върнат на постовете си.
- Добре . Не се тревожи.
Тя тръгна да излиза от стаята.
- Ориана!- извиках аз . Тя се обърна :
- Да ?
- Благодаря ти ! 
После ми намигна и излезе от стаята.
Аз останах да чета. Първо от книгата ,,Allahana ". В тази книга се описваха истории от живота на горския дух. Водиха я дори като светица или богиня. Прелиствах страниците ,защото нямах време да чета всичко. Но вече към края на книгата видях един лист. Той беше затиснат между последните страница,в които се разказваше как народа на елфите се отнесли с неуважение към богинята на гората и за да ги накаже тя изчезнала и им взела цялата магия ,като ги обряква да станат един от най - слабите народи. В писмото се пишеше за кристала на Алахан. То беше писано от крал Мадок. В него той разказваше как се съюзил с Алахан, за да отблъснат рефкийците. Говореше се как Алахан била тежко ранена в последната битка. Как Мадок се надвесил над нея и как се опитал да я спаси.  Силите им отслабнали и рефкийците напреднали. В последните мигове , Алахан освободила много силна магия, която убила цялата армия. Но след това тя тежко се разболяла.  Мадок я взел в двореца и извикал най-добрите лечители,но никой нищо не можел да направи.
Тя му казала,че трябва да плати цена за силата ,която използвала. Казала му,че щяла да си замине.
Цената за могъщата сила била платена ,като след няколко дни Мадок намерил в стаята лъскав камък вместо тялото на Алахан. Тя му била оставила писмо,че кристала ще преднадлежи на следващия пазител. Мадок обещал да го пази и да го предаде на този ,на който принадлежи. 
Това беше всичко. Явно Елям иска да открие кристала и да освободи силата на древния дух ,за да победи Рефка и Ахва.
Но къде ще го търси? Тук нищо повече не пише. Освен,че кристала е бил последно у Мадок . А след смъртта му кой знае къде е замъкнат . Трябваше да предам това на Деков . Трябваше да се видя с Виктор. Вече започваше да изгрява слънцето затова тръгнах към стаята си. Вече бях много изморена. Погледнах се в огледалото и видях големите кръгове под очите си. Но първо трябваше да се видя с Виктор. Реших да му изпратя писмо по кралския пощальон. Така бях получила първото писмо от него. А и като знам колко са лежерни нещата едвали някой щеше да проверява съдържанието му. Бях толкова изтощена,че се проснах на спалнята.