The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава VI

Целия ми крак беше изтръпнал. Нямаше как да продължа пеша. Жана ми помогна да седна на пътя.
- Ох ,Боже раната ти е много зле ! Какво ще правим сега ? Как ще се приберем до имението ?
- Колко има още до него ?
- Поне един час .
- Ще вървим . - казах аз докато се изправях.
- Как така ще вървим ? Погледни си раната само ? Ти не можеш да вървиш .
- А да виждаш нещо ,с което да можем да се приберем ?
Жана исумтя. Тя отново ме хвана под миштица и вдвете тръгнахме по калния път.
Вървяхме ,вървяхме и вървяхме вече наистина силите ми ме напуснаха. Стигнахме до каменния път.
- Още малко Джоузефин.- успокояваше ме Жана.
Най- накрая стигнахме до имението. Аз се проснах на земята. Вече нямах сили да седя на краката си. Марко бързо изтича отвън.
- Жана какво се е случило ?
-Нападнаха ни ! Оле е мъртъв, а Джоузефин е ранена. Марко беше твърде стар и нямаше силите да ме вдигне и затова Жана му помогна. Двамата ме вкараха в имението и ме сложиха да легна на големия диван в цвят бордо. Беше ми много лошо. Бях изгубила много кръв .
- Всичко ще е наред ,девойче - каза ми утешителто Марко- Ние с Жана ще се погрижим.- после затворих очи .

Отново бях дете. Тичах из вилата в Комбе. Чичо Франклин се беше върнал от експедицията. Той ми разказваше истории за елфите от Елвхелм , за троловеге ,за пикситата ,за вълкът, за смелия крал,за магическата гора ,за тайните ,които крие тя. После ме целуна по челото. Каза,че ще му липсвам. И той ми липсва, чувствах го като баща.
После видях Сириус в прегръдките на силен мъж. Той му разказваше приказка ,приказка за....

Отворих очи,над мен се беше надвесил Деков. Сънувах ли ? Наистина ли беше той?
- Тя се събуди .- изкрещя. В стаята влезе Жана .
- Боже бе ,момиче акъла ни изкара !
Аз бях легнала на огромна спалня.
- Какво става ? - казах аз . Главата ми беше още леко замаяна.
- Спа цели три дена. - каза Жана. После силно ме прегърна.
- Благодаря ти ! Ако не беше ти сега нямаше да сме тук . После Деков и направи знак с ръка и тя излезе .
- Проявила си голям героизъм. Беше оставила Жана без думи . Каза,че си забила ножа на единия в корема му .
- Не ми се говори за това . Трябваше да направя нещо.
- Можеш ли да се биеш ?
- Не.
- Мисля,че е време да се научиш.
- Ще ме учиш да се бия?
- Поне това мога да направя заради Фран. Почивай си. - той ме потупа по рамото и излезе от стаята.
Аз погледнах раната на крака си . Цялата превръзка беше в кръв. Това момиче в гората не бях аз . Не можех да повярвам,че направих такова нещо . Няма да забравя лицето на Жана. Ами ако го бях убила ? Може би и в мен се криеше звяр.