The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава XI

    След два дни ме очакваше карета пред имението. Нямах почти никакъв багаж. Просто червения кафтан върху мен. 
Каретата беше тъмносиня, а от нея слезе непознат мъж.
- Готова ли сте за тръгване?- попита той. Аз се обърнах към имението. Пред него стояха Жана , Марко и още едно момиче от слугините. Колебаех се. Да ги зарежда така ,точно сега. Нямах друг избор.  Тогава Жана пристъпи към мен:
- Върви Джоузефин, няма какво да правиш тук . Не мисли за нас ние ще се оправим , ти си млада и трябва да живееш добре .
- Благодаря ти,Жане!- аз я хванах за ръката.- За всичко, което направи за мен ! Ще направя всичко възможно да не ви вземат имението. Обещавам .
Жана ме прегърна силно. Усетих нейната миризма на старост , на билки и на копар.  Тя ме пусна . После се обърнах и се качих в каретата.
- На добър път Джуз!- провика се Марко.
- Чал Марке, ще ми липсвате. - извиках аз,когато вече каретата потегляше по камения път. Имението щеше да ми липсва. Споровете между Жана и Марко също. Малката ми пуста стаичка.
Чак сега осъзнах,че съм чувствала имението като дом, а сега се връщах обратно в онзи студен голям и лъскав дворец .
Пътувахме отново два дена без да спираме. Пътуването ми обратно до двореца беше абсолютно същото както когато отивах към имението. Пуста тишина. Чуваха се само колелата на каретата и чучулигането на птиците. Камения път отдавна вече беше заместен от калния.
Когато вече наближавахме портите видях, че близо до тях има нещо като лагер. Когато минахме покрай него с каретата, се показаха елфи. Възрастни и млади . Носеха изпокъсани и мръсни дрехи .
- Какво се е случило тук? Какви са тези елфи ?
- Половината села за изгорени и превзети. Това са елфите  ,които са успели да избягат от тях .
- А тези които не са ? Къде са те ?
- Взети за роби или убити.
Гледката беше ужасна. Лицата им изписваха умора ,град, страх. Не можех да си представя какво са преживели и колко са загубили семействата си както Лиляна и Виктор. Стигнахме до големите порти. Те веднага се отвориха.  Елвхелм си изглеждаше съвсем същия за разлика от цялата гора, в която цареше хаос. Хубавите пътеки край разкошните цветя. Палатите. Придворните,които се разхождат с прекрасни кафтани и прически и величествения дворец. Каретата мина през моста и спря точно пред големите врати . Непознатия мъж ми помогна да сляза от каретата. После се появиха пиксита и ме вкараха вътре. Беше си съвсем същото. Поведоха ме отново по голямото стълбище,по дългия коридор и картини и множество врати, а точно в края на коридора беше и моята стая. Беше съвсем същата само,че имаше много цветя. До високия прозорец,на  масичката, на нощното шкафче ,дори до вратата от двете и страни имаше две големи вази с цветя. Ухаеше на свежест. На леглото беше оставен тъмносин кафтан. Сега трябваше да нося него. Преоблякох се и седнах на леглото . Очаквах всеки момент Ориана да връхлети в стаята ми и радостно да заподскача край мен. Но никой не идваше. Не ме свърташе на едно място.  Тръгнах по коридора , по стълбите и реших да отида към дястоно крило на двореца.  По коридора имаше червен килим , но тогава ме забеляза един пазач.
- Накъде отиваш ? - спря ме той .
- Разхождам се .
- Разхождай се навън . Тук не се допуска никой друг ,освен краля ,кралицата или придворните и дами!
Ясно значи там беше спалнята и на Елям и на кралицата, сигурно и на Сириус. Надявах се по коридорите да зърна Ориана, но никаква я нямаше. Тя беше единствената, с която можех да разговарям тук. Излязох в прекрасния двор и седнах на бесетката, на която седяхме със Сириус във втората вечер когато бях тук. Не ми се вечеряше в залата само заради погледите на Орея , а Сириус не можеше да поняса ,,вечерните и разговори". Тогава изведнъж се сетих,че сега отново ще съм под студените погледи на кралицата. Дали тя знаеше за целувката ми с Сириус? Сигурно сега още повече ме невавижда. После мисълта ми беше прекъсната от силно кикотене. В далечината до малкото езерце в двора на двореца забелязах Елям с две от придворните. Той беше с разкопчана риза, а двете момичета,които беше хванал през рамене ,бяха с раздърпани коси. Тримата се смееха и заедно залитаха докато вървяха по тревата.  Страната му беше във война. Народа му страдаше и се трупаше пред портите на неговия красив дворец, за да получат закрила и покрив над главите си , а той глупака си живееше живота. Ако бях на негово място нямаше да ме свърта на място. Щях да приютя хората в този голям и пуст дворец, щях да ги нахраня и да им обещая закрила.
Сириус може би щеше да направи така. Той бе милосърден.  Придворните казваха,че раздавал храна на по- бедните поданици. Дали Елям правеше така ? Съмнявах се .  Гледах го с погнуса докато минаваше покрай мен.  Той залитна и падна назад,  а кикотенето на двете дами премина в истеричен смях. Елям си полежа малко на тревата. После направи опит да се изправи ,при което падна отново. Придворните продължаваха да се смеят . После той се огледа наоколо.  Все едно не знаеше къде се намира. Тогава спря погледа си върху мен. Вече упорито се мъчеше да стане. Гравитацията сякаш му изневеряваше. Цялата картинка ми се стори жалка , затова реших да стана и да се скрия в двореца ,но Елям започна да крещи името ми.
- О, прекрасна Джоузефин! Ти дойде в двореца ми и цветовете цъфнаха.  Моля те ела при мен !
Ужас искаше ми се да се престоря, че не го чувам, но той продължаваше да крещи. Нямах друг избор. Отидох до него и му подадох ръка, за да се изправи. Той миришеше отвратително на алкохол. Чудих се как би реагирала Орея, за това пияно поведение.
- Миришете ужасно,Ваше височество!
- Винаги си толкова мила! Затова се влюбих в теб.  После си преметна ръката през рамото ми. Искаше ми се да се отдръпна и да го оставя да си лежи на тревата.
- Довиждане прекрасни феи!- обърна се към дамите Елям.- Прек...прекрасни - заекваше Елям- фе..фе..и..феи.  Забелязах някого от стражата му и бързо се опитах де се отърва от него.
- Ще се видим на вечеря ,прекрасна.- той ми прати въздушна целувка. Изглеждаше толкова зле,че се съмнявах,че изобщо ще може да слезе за вечеря.