Предложи ми нещо

21. "Срещата"

Дълго време след като бяха затворили, Тами остана загледана в телефона си.

Не можеше да повярва на какво се беше съгласила. Може би трябваше да поговори с Холи когато се прибере. Щеше да й поиска съвет, но не й да отиде с нея. Тами въздъхна и стана да остави чинията в миялната. Когато се върна в хола, погледна часовника, който показваше 22:15. Когато тръгна към стаята си чу, тихото щракване на ключалката и тя погледна към входната врата. Беше Холи, която държеше обувките в ръцете си и заключваше по най-тихия начин.

-Здрасти? – каза Тами, но по скоро прозвуча, като въпрос.

-Господи! – подскочи Холи и изпусна обувките си. – Изплаши ме!

-Съжалявам. – усмихна се невинно Тами и повдигна рамене.

-Мислех, че спиш. Нали не спеше на дивана? Сигурно те събудих... – Холи говореше бързо, което накара Тами да се засмее.

-Не, всичко е наред. Тъкмо мислех за теб. – Тами й се ухили.

-Е, значи знам кога да се прибера. – ухили й се в отговор тя. – Е, слушам те. Притеснява ли те нещо?

Попита Холи, докато двете сядаха обратно на дивана.

-Ами... Преди време, имах проблеми и.. Понеже нямам много приятели, а трябваше да поговоря с някого..

Холи се пресегна и хвана ръката й, след което заговори меко.

-Знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен и да ми казваш всичко, ще се опитам да помогна.. Винаги ще съм тук за теб.

-Блгодаря, Холи! Това означава, наистина много и.. радвам се, че сме приятелки.

-Сега, се върни към разказа. – насърчи я Холи.

-Та, както казвах, трябваше да поговоря с някого.. И просто излязох и набрах непознат номер, но той се оказа несъществуващ, а следващи, който набрах беше изключен... После затворих очи и набрах друг номер. – Тами си пое дъх и продължи. – Оказа се някакъв мъж, започнах да говоря с него, докато не ми свършиха монетите, след няколко дни, отново звъннах на същи номер и отново поговорих с него.. Та мисълта ми е, че се чуваме често.. И, малко преди да се прибереш говорих с него.. И май се оказа, че сме в един и същи град, и също така може би утре имам среща с него.. Но, честна дума! Когато се обадих, знаех, че вероятността да сме в един и същи град е ужасно малка.. И.., аз наистина не знам, как се озовах в тази ситуация. – каза бързо тя. Не можеше да повярва колко много думи беше изговорила на един дъх.