Предложи ми нещо

17. Обрат с целувки

-Тя прави нереални неща с устата си. – Ухили се Джъстин към Раян. – Никоя не се е справяла така добре, като нея. Доста е палава. Останах с впечатлението, че си пада по игричките.

Раян започна да се смее.

-Това май е било в твоя полза. – ухили му се той.

-Правилно. Бих я пробвал отново.

--------------

Тами се събуди и погледна към часовника, който показваше 9:30. Тя бързо стана, облече роклята си и излезе от стаята, остави ключа на рецепцията и се запъти към фирмата. Нямаше време да ходи до мотела, за да се преоблече, а и във фирмата щеше да облече униформата си.

След 20 минути Тами влезе във фирмата и се отправи към третия етаж, за да види, дали все още има работата.

-Здравей Моник, г-н Бийбър в офиса си ли е? – Тами се обърна към русокосата секретарка.

-Здрасти Тами. Влез, сам е.. Мисля, че не е зает.

Тами кимна и се запъти към вратата, след което почука тихо.

-Влез! – „май някой не е в настроение." Помисли си тя и влезе.

Джъстин я погледна и остави химикалката си.

-Седни. Трябва да поговорим.

Не, това определено не отиваше на добре. Щеше да я уволни. Тя щеше да се окаже без работа и без пари. Тами седна на удобния фотьойл и погледна към шефа си.

Джъстин въздъхна и се отпусна в стола си.

-Относно снощи.. –Тами го погледна, а той млъкна. – Това е за теб.. – Джъстин плъзна правоъгълен лист към нея. Тами взе колебливо листчето и го погледна. Очите й се ококориха, това беше чек за 2 000 долара.

-Мисля, че ще ти стигнат за каквото ти трябват. – продължи той. – Не е нужно да връщаш всички пари на куп, нека са на няколко пъти. Така ще е по-удобно за теб...

Джъстин замлъкна, това беше удобен момент Тами да проговори.

-Това е повече от достатъчно. Но мислех, че ще ме уволните..

------------------------

-Виж... нека забравим това което се случи... – той замълча. – Или по-скоро не се случи снощи.

Джъстин я изучаваше внимателно, докато тя продължаваше да гледа чека в ръцете си.