20. Нека се видим.

790 75 12
                                    

Джъстин си пое дълбоко дъх и се пруготви да пусне бомбата.
-Нека да се видим. - веднага щом думите изскочиха от устата му, той глътна уискито и стисна очи в очакване на отговора й.
-Дори ме знаем дали сме в един и същи град... - гласът й звучеше несигурно.
-Кажи ми какво виждаш, щом погледнеш през прозореца си. - каза той, докаъо се изправяше и прибшижаваше към своя прозорец.
-Виждам... Най-красивия парк, който съм виждала.. Парк "Рейвър Дейл".. - Започна тя, като правеше пауза между думите си. - Сигурна съм, че през деня, ако се вгледам достатъчно добре, ще видя фунтана в средата на парка. - той усещаше усмивката в думите й. - Виждам светлините от блоковете..
-Найстина парка е най-красивия в цялм Сайм таун. - той чу ахването й. -Е, Маргаритке, готова ли си да ае видим?
-Ти си сериозен? Ние наистина ли сме в един и същи град?
-И на двата ти въпроса отговорът ми "да".
-Н-не знам какво да кажа. Когато се обадих на непознатия номер... Нямах представа, че с човека отсреща ще се окажем в един и същи град.
-Да се видвим утре при фунтана в 15:00? - Джъстин чуваше дишането й, една малка част от него, знаеше, че няма как тя да се появи утре там, знаеше, че ще му откаже. Но друга, о, другата част така силно се молеше Тами да се съгласи да се видят. Дори можеше да се закълне, че чува молещите се гласове в главата си.
-Ще бъда там... Но...
-Съгласен съм! - макар и да я виждаше всеки ден, искаше най-сетне тя да разбере кой е той.
-Правиш го отново. - тя започна да се смее.
---------------
-Какво правя? - той звучеше объркан и развеселен, което накара Тами да се засмее още повече.
-Съгласяваш се с нещо, което не съм ти казала. - тя чу смеха му. Божичко, какъв смях само! Това беше най-удивителния мъжки смях, който беше чувала. Е, не, че беше чувала кой знае колко мъжки смехове, но знаете какво имам предвид.
-Добре, кажи. Но, аз все пак ще се съглася.
-Не искам да знам с какво ще си облечен или как изглеждаш.. - започна тя, а той слушаше внимателно. -Няма да вземаш телефона си, аз също няма да го вземам. Ако е писано да се срещнем... Знаеш, съдбата ще ни срещне. Без дори да знаем как изглежда другия. Това е моето условие.
---------------
"Но аз вече знам, как изглеждаш моя малка Маргаритке". Помисли си той, но от устата му излезе съвсем друго.
-Както казах съгласен съм.
-Добре... Значи, наистина ще се видим?
-Ще бъда при фунтана точно в 15:00, не закъснявай, не съм от хората, които чакат вечно.
"Мамка му! Джъстин ти глупак ли со или какво? Не можа ли да кажеш нещо по-различно от това?" ако тя се усетеше, край с него...
-Никога не закъснявам. Ще бъда там. - той се успокои. Добре, че не се беше усетила. -Сега обаче, трябва да затварям. Наистина съм изнорена и... - тя замълча за момент. - Радвам се, че се чухме. - той усети усмивката й.
-Аз също Маргаритке. Също така нямам търпение да се видим.

Предложи ми нещоWhere stories live. Discover now