Предложи ми нещо

13. "Рексфорд"

– Ще прекараш една вечер с мен. Ще отидем на вечеря, а след това в хотелската стая, която ще бъде резервирана за нас.

Тами рязко вдигна глава и го погледна. Не можеше да повярва какво иска той от нея. Нима си мислеше, че тя е такова момиче?

-Но... – започна тя, а миг по-късно беше прекъсната от него.

-Или това... или няма да получиш аванса. Избора е твой. Каквото и да решиш, ще го приема.

Тами не откъсваш поглед от очите му. За първи път ги виждаше от близко и бяха прекрасни.

-Тик-так... Времето тече, а и аз имам работа, заето човек съм, както и ти. – Джъстин я откъсна от транса.

-С-само една вечер? – попита Тами несигурно, гледайки го в очите.

-Една вечер. Аз си прекарвам добре, ти си прекарваш добре. Давам ти, това, което поиска. След което забравяме, че тази вечер се е състояла. Нещата продължават от там от където са спрели.

Тами преглътна и отклони поглед от очите му.

-Къде и в колко трябва да бъда?

Джъстин й се усмихна доволно.

-Ще изпратя кола да те вземе в 20:30

-Ще взема такси. Къде да дойда? – отново попита.

-Ще те чакам пред хотел „Рексфорд".

Тами кимна и тръгна към вратата, когато отново чу гласа му.

-Ако не дойдеше... Забравяш за аванса. Аз не съм от хората, които чакат вечно.

-Да, господине. – кимна отново Тами и излезе.

******

Джъстин завъртя стола към прозореца и се замисли.

6 месеца по-рано.

-Моник, какво мога да направя за теб? – Джъстин се обърна към брюнетката, седяща пред бюрото му.

-Господине, моля ви да ме разберете..., майка ми е много зле. Нямам си никого освен нея...

Джъстин гледаше към момичето пред себе си, а тя упорито отказваше да го погледне.

-Моник, не мисля, че те разбирам какво се опитваш да ми кажеш.

-Трябват ми спешно 3 000 долара. – отвърна тя тихо.