Предложи ми нещо

8. Семейство

-Ехо.. – провикна се Джъстин от вратата.

-Джъстин? – попита дребна жена с коса до раменете.

-Здрасти мамо. – каза Джъстин като я целуна по челото.

Двамта влязоха и седнаха на дивана.

-Не си се отбивал скоро.

Джъстин се засмя с половин усмивка.

-Има много работа във фирмата...

-Джъстин! – скара му се меко Елиза. – Не ставай, като баща си. Само на 21 си.

-Мамо... Не започвай отново. Знаеш, че ми харесва да работя. – Джъстин хвана ръката на майка си.

Елиза кимна и се усмихна на сина си.

-Ще останеш ли за обяд? Отдавна не си идвал да хапнем всички заедно.

-Аз пък си мислех да остана да спя тук.., но щом искаш само за обяд...

-О, това е страхотна идея! – възкликна Елиза. – Знаеш, че винаги може да оставаш тук, когато поискаш. А и брат ти и баща ти, ще се зарадват. Какво искаш да направя за обяд?

-Мислех си за лазаня.. – усмихна се той към майка си.

Тя също му се усмихна.

-Защо ли не се учудвам от отговора ти? Можеш да ядеш лазаня всеки ден и няма да ти омръзне.

Двамта започнаха да се смеят. Елиза отиде в кухнята, за да приготвя обяда, а Джъстин извади телефона си и набра номера на брат си. Чакайки той да вдигне.

-Здрасти братле! – чу се ведрия глас на 13-годишния му брат.

-Какво става Уил? Скоро ли свършваш?

-Тъкмо ни пускат, защо?

-Днеска ще остана при наще, може да мина да те взема?

-Страхотно ще те чакам пред училище.

Джъстин затвори телефона и каза на майка си, че отива да вземе Уил от училище.

1 час по-късно

Всички от семейство Бийбър седяха около масата и обядваха. Робърт разпитваше Джъстин, за това как вървят нещата в компанията.

-Момчета, моля ви се. – Каза Пати, като погледна първо съпруга си, а след това най-големия си син. – Седнали сме да обядваме. Не бъдете такива работохолици.

-Не сме! – казаха двамата едновременно, а Уил избухна в смях, а след минута всички се смееха.