Предложи ми нещо

2. Обаждането

Беше точно 19:00, когато Джъстин се появи в луксозния ресторант, където го очакваше красива блондинка.

-Добър вечер в госпожице Макалистър. – поздрави той, целувайки ръката й.

-Добър вечер господин Бийбър,

Изабел бе купувач на един от имотите на Линкълм Стрийт. Джъстин седна на стола срещу госпожица Макалистър и поръча бутилка вино.

След, което двамата започнаха да обсъждат огромната къща, която Изабел искаше да купи.

*****

Междувременно в другия край на града Джон Йънг се прибираш от работа, когато мобилният му телефон звънна и той вдигна.

-Ало?

-Добър вечер г-н Йънг, обажда се го-жа Фитджерал.

Госпожа Фитджерал бе директорка на Тамира.

-Кажете.

-Исках да ви информирам, че днес Тамира не беше в първия час.

-Сигурна ли сте?

-Да, сигурна съм.

-Добре, благодря, че се обадихте. Ще се постарая повече да не отсъства от часовете.

След по-малко от 20 минути Джон влезе през входната врата.

-Добър вечер, скъпи. – поздрави го Елвира.

-Добър вечер.

-Как мина денят ти, скъпи?

-Добре, но получих обаждане от директорката на Тамира.

-Така ли?

-Да, днес не е била в привия час...

-Така и така говорим за нея... – започна Елвира. – Днес имахме спречкване.. – и така тя му разказа за спора си с младото момиче.

-Тамира! – извика силно Джон. – Тамира, слез веднага! – извика отново той.

Тами седеше в стаята си учейки, когато чу баща си да я вика. Младото момиче бързо се запъти към хола, където бе той и Елвира.

-Аз колко пъти те извиках? – попита той и без да дочака отговора й бързо добави. – Да имаш да ми казваш нещо?

Тамира погледна Елвира и вече знаеше – тя му бе казала за спора им.

-Аз...

-Пропуснала си час?

-А-аз... – момичето заекна, когато баща й се пресегна и я удари през лицето.