Предложи ми нещо

5. Името

4 ДНИ ПО-КЪСНО

Беше вторник и Тами си бе тръгнала от училище, когато пръстите й напипаха листчето. Момичето го извади и се загледа в номера. Може би трябваше да се обади, за да се извини.

Една пресечка по-късно тя набираше цифрите.

*****

Джъстин подписваш документи, докато Моник му обясняваше за предстоящата среща.

Телефонът му започна да вибрира и той вдигна без да поглежда.

-Ало? – каза той делово.

-А-ало. Аз..

***

-Моник, изчакай от вън. – Чу как той дава нареждания на някой.

-А-ако сте зает, ще затворя...

-Значи пак си ти? – попита той.

-Исках, да ви се извиня за обаждането преди няколко дни...

-Още тогава ти казах, че няма нужда да ми говориш на вие..

-Съжалявам.. – отвърна Тами тихо.

-Не съм зает. Отново ли имаш проблеми?

-Помниш за какво съм се обаждала?

-Естествено..

Тами замълча, не знаеше какво да му отговори.

-Мислила ли си да се обърнеш към някой друг? Може би да поговориш с някой близък, роднина. Не може да те тормози по този начин.

-Той ми единствения роднина. Мисля, че дори е подкупил и учителите ми. Казват му за всичко свързано с мен, дори, ако закъснея за час или не съм научила някой урок... а, после..

-После той те наказва.. – довърши той тихо.

****

Джъстин чуваше само дишането й, а миг по-късно чу и шепота й.

-Да...

-Това е ужасно. Аз.. не знам как мога да ти помогна...

-Ще се справя и сама...

-Вероятно е така...

-Този път ти звъня, за да се извиня.

-За какво?

-Онзи ден, когато се обадих.., не беше... Беше късно, а и май не беше удобно тогава.

-Всичко е наред. Не се тревожи. Мога ли да те попитам нещо? – „Господи това е нелепо.." помисли си той. Чакайки отговора й.