Предложи ми нещо

12. С аромат на разлято кафе

Тами стана от леглото, привлечена от аромата на гофрети. Господи, наистина обичаше да закусва, обядва, че дори и да вечеря с гофрети, особено, ако бяха залети с шоколадов сироп и имаха парченца ягоди.

Тя набързо се изми и облече, след което слезе по стълбите.

-Мамо! – възкликна Тами. – Ухае невероятно! – допълни бързо тя целувайки майка си по бузата.

Жаклин се обърна към дъщеря си и й се усмихна.

-Има прясно изцеден портокалов сок. Вади го и да сядаме.

Двете седнаха около масата и започнаха да закусват.

-Татко, няма ли го? – попита Тами отхапвайки от вкусната гофрета.

-Отиде до офиса за няколко часа, но след това е свободен. – след тези думи майка й стана от стола и се запъти към вратата на кухнята.

-Мамо? – Тами стана след нея.

Но Жаклин продължи, все едно не я чува.

-Мамо! Какво става?

Майка й стигна до входната врата, взе куфара и отвори вратата.

-Мамо! Какво става? Къде отиваш?

Тами викаше след нея, докато майка й се отдаличаваше.

Тами се стресна и се събуди, сядайки в леглото си. Тя се огледа, докато погледа й се спря на часовника, който показваше 07:00. Имаше 30 минути преди алармата да звънне.

Тами полежа още малко, след което се оправи и излезе.

-Тамира! – каза госпожа Силвър, която седеше зад гишето. – Може ли за минутка.

-Да, кажете госпожо Силвър. – усмихна й се Тами.

-Исках само да ти напомня, че стаята ти е платена до утре на обяд.

Естествено, Тами не беше забравила, друг беше въпроса, че нямаше никакви пари да плати.

-Да, разбира се, не съм забравила. Ще платя.

Тами се усмихна, след което си казаха довиждане.

Докато вървеше към фирмата, един върпос изникна в съзнанието й – „Защо майка й си бе тръгнала?"

Бяха минали години. Майка й не я беше потърсила. А, ако и тя, като баща й си бе създала ново семейство? Не, не би могла. Двете бяха много близки.