Ноел
След като цял ден от Сам нямаше ни вест, ни кост, реших да се върна в апартамента си. Няколко часа редих пъзели на пода, което ми позволи да си събера мислите. В пет следобед някой почука на входната врата и когато отворих, се зарадвах на Мак. Имах нужда от нея и от начина, по който можеше да ме разсее от всичко случило се.
В понеделник не видях най-добрия си приятел дори в часа по математика. Макар че едно момиче, което не познавах съвсем, седна до мен, се чувствах ужасно сама в пълната със студенти зала. Затова когато видях Джейкъб и Фил в коридора, едва не се нахвърлих отгоре им.
- Къде е Сам? - попитах още преди да ги бях поздравила.
- Добро утро и на теб, Ноел - Джейкъб се засмя. - Някъде из града е, не знам с точност. Но това, което мога да ти кажа, е, че го мъчи страшен махмурлук.
Сбърчих вежди, не харесвайки особено мисълта за пияния Сам някъде там, където не можех да отида.
- Остави ли сте го да се оправя на пияна глава? - едва се удържах да не изкрещя.
- Спокойно, има кой да го прибере.
Преди да успея да осмисля думите на Джейкъб, Фил го дръпна за ръката и го повлече по коридора. Двамата очевидно спореха за нещо, защото жестикулираха ядосано с ръце във въздуха.
След като лекциите свършиха и аз се прибрах в апартамента си, започнах да уча. Всячески се опитвах да се съсредоточа, но шумът от коридора не ми го позволяваше. По някое време побеснях и, тръшкайки учебника си на леглото, излязох навън, за да видя какво ставаше. Един поглед към стълбището ми беше нужен, за да разбера всичко.
Някакво момиче се беше качило на гърба на Сам, а тъй като той беше пиян и залиташе, двамата се блъскаха в стените и парапета. Смееха се и издаваха звуци, наподобяващи животински.
Отделих поглед от тях и се обърнах, готова да се върна в апартамента си, преди да ме бяха видели, но точно в този миг те ме забелязаха.
- Ноел - Сам извика, при което необяснимо защо, но гърдите ми се свиха. - Добро утроо!
- Три часа следобед е, Сам - отидох при тях, опитвайки се да не издам нищо от това, което чувствах.
- Аз съм Челси - момичето скочи от гърба му, приземявайки се на земята съвсем успешно на високите си токчета.
Имаше руса коса, носеше къса и доста впита по тялото й рокля и беше всичко, което аз не бях. Имаше идеална стойка за разлика от мен вероятно защото не прекарваше толкова време наведена над учебниците. Не носеше очила и имаше блестяща кожа. Очите й бяха небесносини и когато тя хвана ръката на Сам, се почувствах излишна.
Двамата си отиваха като двойка толкова много, че в онзи момент се почувствах по-незначителна и невзрачна от планктон в океана, плуващ до голяма акула.
- Аз съм Ноел - промърморих в отговор.
Погледнах за миг към Сам, изпитвайки нуждата да се обърна и да се прибера вкъщи. Сега пред мен сякаш седеше някой напълно непознат, който нямаше нищо общо с онова момче, до което бях заспала вчера. Този непознат Сам едва се държеше на краката си и ме гледаше с полу-отворени очи.
- Ела с нас - покани ме. - Тъкмо ще се опознаете.
- Не мисля, че е добра идея - поклатих глава и понечих да се обърна на пети.
- Без такива - Челси ме хвана за ръка, обръщайки ме към себе си.
Уви ръка около талията ми и тримата тръгнахме към апартамента му. Докато се чудех дали одеялото, под което се бяхме гушкали, още беше на дивана, двамата успяха да намерят ключовете му. Влязохме вътре и почувствах цялата неловкост в ситуацията.
- Трябва да си вървя - опитах се да се измъкна, но Сам затръшна вратата.
Челси ме поведе към дивана, където седнахме почти плътно една до друга. Едва понасях мириса на цигари, който се носеше около нея.
- Значи учиш в същия университет като Сам? - тя се пресегна и уви кичур от косата ми около пръста си.
Едва тогава разбрах какво харесваше най-добрият ми приятел в нея. Тя беше едно от тези момичета, в които е трудно да не се влюбиш. Имаше нещо толкова съблазнително и опасно в нея, че отчаяно погледнах Сам, който се бавеше със закачането на палтото си в коридора.
Исках да я мразя, но не можех. Тя беше мис Перфектна и имах толкова много причини да й завиждам, но въпреки това избрах да се държа добре с нея. Въпреки че гърдите ми се свиваха, щом я погледнех, чарът й ме омайваше.
- Да, само че сме с различни специалности.
- Аз пропуснах университета, реших, че не е за мен - тя сви рамене и плъзна един от дългите си нокти по бузата ми. - Засега се занимавам само с мода. Може би един ден ще започна да работя като дизайнер. Кой знае.
Докато се чудех какво да й отговоря, Сам дойде и седна до нея. Челси го целуна по устните съвсем за кратко, но изглежда целувката й му се стори недостатъчна, защото той зарови пръсти в русата й коса и я придърпа по-близо към себе си.
Стиснах зъби, опитвайки се да се успокоя. Не знаех защо, но нещо отромно набъбваше в гърдите ми и колкото по-дълго седях до тях и ги гледах, толкова повече болката се разрастваше. Имах чувството, че щях да избухна след малко, затова отместих поглед. Започнах да си играя с пръстите си и след известно време чух Сам да казва:
- Няма да повярваш какво направи Челси снощи в клуба.
Момчето пред мен заваляше думите, но въпреки това в очите му имаше известен пламък, когато говореше за нея.
- Какво? - насилих се да се усмихна.
- Докато танцувахме, едно момиче се появи и тя го целуна! Представяш ли си?
- Еха - изненадах се.
Челси впи поглед в мен и от настойчивостта му ме побиха тръпки. Докато тя запалваше цигарата си, хванах Сам да ме гледа. Не знаех какво, по дяволите, можеше да иска, затова не му отвърнах. Вместо това се заех да наблюдавам как плътните устни на Челси си увиват около цигарата й, а след това измежду тях излиза отровният дим.
Прииска ми се да имах тези устни или пък сините й очи, а може би дори русата й коса.
- Наистина се налага да тръгвам - скочих на крака, чувствайки, че се задушавах.
Не знаех дали беше заради мислите ми или заради цигарения дим.
- Тц, мислех си, че ще останеш за по-дълго - блондинката пред мен цъкна с език.
- Имам домашни - излъгах.
Сам стана от дивана и дойде да ме изпрати до вратата. След като се обух, той се опита да ме прегърне, но аз избягах. Не можех да се оставя на ръцете му, които допреди малко бяха държали нея.