Sweet girl

Глава четвърта

Сам

В понеделник закъснях за часа по математика, но Ноел ми беше запазила мястото до своето. Побързах да се кача по стълбището към последния ред, където беше тя. Малко се изненадах, когато я видях да носи очила. Не предполагах, че имаше проблем със зрението, нито пък че някой можеше да изглежда толкова добре с тях.

- Мерси за мястото - казах вместо поздрав.

Тя вдигна глава от тетрадката си, но ръката й не спря да се движи в права линия по листа, изписваше буквите точно в линиите на реда. За момент реших, че просто ще си остане така завинаги, дописвайки задачата толкова машинално, но в следващия момент тя премигна и остави химикала. Усмивка се разля по устните й.

-   Няма проблем - махна пренебрежително с ръка. - Просто сядай и пиши, че дъската се трие на всеки десет минути.

Погледнах напред само за да видя, че тя изобщо не се шегуваше. Професорът тъкмо запълваше и последните останали ъгълчета от дъската, на които не беше написал нищо.

-    Не е ли в настроение? - учудих се, докато си изваждах тетрадката.

-     Не, просто материалът е много. А и онзи ден пропуснахме доста, защото Хана Бъртън реши да флиртува с него по време на часа. Не помниш ли?

-      Вярно - въздъхнах.

През останалите часове не се видяхме, защото програмите ни се разминаваха, но в едно от междучасията успяхме да се уговорим в коридора къде да се чакаме след лекциите. Написах си часа на ръката за всеки случай, защото напоследък бях твърде разсеян и не исках да закъснея или изобщо да не се появя. Ноел не беше от момичетата, на които можеш да вържеш тенекия. Не, красотата й те омайваше и не ти позволяваше дори да си помислиш за това.

Исках да съм в библиотеката в точния час, за да прекарам още малко време с нея, да я опозная. Не знаех какво точно изпитвах към нея, но и не се налагаше да разбера. Беши ми приятно как се движехме по течението, макар да не знаехме къде щеше да ни заведе. Имаше нещо вълнуващо във всичко това.

-    Хей - прошепнах й, докосвайки леко раменете й, за да не я стресна.

Беше свела глава към учебника по физика и изглеждаше повече от погълната от информацията там. Днес косата й не беше вдигната в стегнат кок, а вместо това тя я беше оставила да пада свободно пред лицето си.