Sweet girl

Глава двадесет и трета

Ноел

Сам дойде в апартамента ми петнадесет минути по-късно, напълно облечен, но все още с разрошена коса и очи, замъглени от съня. Беше разсеян и невнимателен, затова на влизане събори закачалката за връхните дрехи. Никога не го бях виждала такъв. Обикновено правеше всичко с такава лекота, че се чувствах тромава пред него. Този път обаче дори докато говореше, от тона му си личеше колко е нервен.

- Не знаех, че искаш да се приготвим от днес.

- Оставих ти бележка на вратата - рекох, стараейки се да не издам никаква емоция, заради което от думите ми лъхна хлад.

- Трябва да сме я съборили на влизане... - той затвори очи, вдиша дълбоко и загриза вътрешната част на бузата си. - Съжалявам, Ноел, наистина... Аз... Не знам какво да ти кажа.

Стана ми ясно, че изпитва вина. Работата обаче беше там, че нямаше защо да го карам да се чувства така. Нямах право да се сърдя.

- Както и да е - тръснах глава. - Ела да ми помогнеш да си стегна куфара и после ще отидем да оправим твоя багаж. Не искам да забравим нещо.

Докато пристъпваше към мен едва не се спъна в ъгъла на кухненския плот. Прииска ми се да погаля лицето му и да целуна бръчката между веждите му, но не го направих. Петното на врата му ме спря.

Двамата започнахме малко по малко да отмятаме някои от задачите в списъка ми - сгъвахме дрехи, прибирахме в отделни пликове и несесери тоалетните ми принадлежности, някак дори успяхме да сместим и подаръците в куфара. Скоро успяхме са внесем някакъв ред в апартамента, където допреди малко цареше пълна бъркотия.

Дадохме си двадесет минути почивка, през които играхме на карти, а след това се преместихме в неговия апартамент. Опаковането на багажа му се случи доста по-бързо от стягането на моя, но пък по-неорганизирано. Изобщо не бях сигурна дали не забравяше нещо, защото не си беше приготвил списък. Поне имаше два дни на разположение, за да се сети.

Уморени и гладни след това, си изпържихме яйца и седнахме пред телевизора. Даваха централните новини, а след тях и времето, но ние изключихме звука. И двамата мразехме да слушаме за всички бедствия, които ставаха по света. По програма обаче след час щеше да започне филм, чието описание ни изглеждаше интересно, затова останахме на същия канал.