Sweet girl

Глава двадесет и осма

Сам

Когато човек се събуди сутрин, не знае какво ще му предстои през деня, не може да се подготви за нито един от следващите моменти. Без значение дали го чака невъобразимо щастие или изгаряща болка, той никога няма да е способен да ги посрещне подготвен. Къде иначе ще се крият изненадите на живота?

Ако някога знаех какво ми предстоеше в четвъртък, вероятно никога нямаше да стана от леглото. Или пък може би щях, но веднага след това щях да излетя като ракета към апартамента на Ноел и да застана пред вратата й като бездомно куче.

Онази сутрин се събудих сам, нея я нямаше, и още по това трябваше да разбера, че нещо не беше наред. Но аз избрах да се самозалъгвам от момента, в който отворих очи. Казах си, че вероятно е излязла с Мак или пък се е разболяла. Приготвих си някакво извинение за закуска и си направих кафе, половината от което разлях по себе си.

Малко след това отворих учебниците си и започнах да уча, знаейки, че имах само три свободни часа преди лекциите. След ваканцията се чувствах отпочинал и ранното ставане, последвано от дълго учене, не ми се виждаше толкова мъчително като преди.

Преоблякох се едва след час и половина, после стегнах раницата си и излязох от апартамента. Спрях се първо до съседния, но след като позвъних и никой не ми отвори, реших, че Фил и Джейкъб спят на горния етаж. Качих се там и този път не чаках дълго, преди да ми отворят.

-   Сам? - Фил звучеше сънен и объркан.

Въздъхнах, когато се обърна към Джейкъб с въпросително изражение на лицето.

-    Не го дръж на вратата, хайде - Джейкъб го подкани.

Фил се отдръпна от прага и ме пусна да вляза вътре.

-     Дойдох да видя дали сте станали - огледах се наоколо. - Макар че като гледам, прекъснах нещо.

На леглото лежаха белезници и лубрикант.

-   Имахме планове да правим секс, ама нищо - Джейкъб се засмя, махвайки ми пренебрежително с ръка. - И без това май напоследък го правим малко в повече.

-   Само малко? - повдигнах скептично вежди.

-   Е, добре де... - Фил ни направи жест да го последваме към всекидневната.

Прекарах с тях остатъка от времето до лекциите, а след това тримата тръгнахме към сградата на университета. Джейкъб пое към лабораторията, но ние с Фил се запътихме към кабинета по Английска литература.