Sweet girl

Глава седемнадесета

Ноел

След като цял ден от Сам нямаше ни вест, ни кост, реших да се върна в апартамента си. Няколко часа редих пъзели на пода, което ми позволи да си събера мислите. В пет следобед някой почука на входната врата и когато отворих, се зарадвах на Мак. Имах нужда от нея и от начина, по който можеше да ме разсее от всичко случило се.

В понеделник не видях най-добрия си приятел дори в часа по математика. Макар че едно момиче, което не познавах съвсем, седна до мен, се чувствах ужасно сама в пълната със студенти зала. Затова когато видях Джейкъб и Фил в коридора, едва не се нахвърлих отгоре им.

- Къде е Сам? - попитах още преди да ги бях поздравила.

- Добро утро и на теб, Ноел - Джейкъб се засмя. - Някъде из града е, не знам с точност. Но това, което мога да ти кажа, е, че го мъчи страшен махмурлук.

Сбърчих вежди, не харесвайки особено мисълта за пияния Сам някъде там, където не можех да отида.

- Остави ли сте го да се оправя на пияна глава? - едва се удържах да не изкрещя.

- Спокойно, има кой да го прибере.

Преди да успея да осмисля думите на Джейкъб, Фил го дръпна за ръката и го повлече по коридора. Двамата очевидно спореха за нещо, защото жестикулираха ядосано с ръце във въздуха.

След като лекциите свършиха и аз се прибрах в апартамента си, започнах да уча. Всячески се опитвах да се съсредоточа, но шумът от коридора не ми го позволяваше. По някое време побеснях и, тръшкайки учебника си на леглото, излязох навън, за да видя какво ставаше. Един поглед към стълбището ми беше нужен, за да разбера всичко.

Някакво момиче се беше качило на гърба на Сам, а тъй като той беше пиян и залиташе, двамата се блъскаха в стените и парапета. Смееха се и издаваха звуци, наподобяващи животински.

Отделих поглед от тях и се обърнах, готова да се върна в апартамента си, преди да ме бяха видели, но точно в този миг те ме забелязаха.

- Ноел - Сам извика, при което необяснимо защо, но гърдите ми се свиха. - Добро утроо!

- Три часа следобед е, Сам - отидох при тях, опитвайки се да не издам нищо от това, което чувствах.

- Аз съм Челси - момичето скочи от гърба му, приземявайки се на земята съвсем успешно на високите си токчета.