Sweet girl

Глава девета

Ноел

Щом видях Сам да излиза от сградата, снех плочата от грамофона и се обадих на сестра си. Хейли живееше на цял един океан разстояние от мен и беше в друга часова зона, но ми вдигна още на първото позвъняване, и това беше едно от нещата, заради които я обичах толкова много.

-   Ало - звучеше объркана и сънена, заради което предположих, че току-що я бях събудила. - Ти ли си Ноел?

-   Да, аз... Имам нужда да поговорим, но ако ти се спи...

-    Тук съм - увери ме и нещо по линията прошумоля сякаш се изправяше в седнало положение. - Казвай какво става.

-     Хейлс, някога случвало ли ти се е да опознаеш наистина, ама наистина сложен човек, и все пак от време на време да изникват още и още неща за него, които не разбираш и които те объркват?

-    За най-добрия ти приятел ли говорим? Онзи Сам?

-     Може да се каже.

-     Ноел, не разбирам какво правиш с това момче. Наясно си, че между вас приятелство не може да съществува без единият от вас да се влюби в другия, нали? Или вече е твърде късно?

-      Не, никой не е започнал да се влюбва. Просто съм объркана и искам помощ, съвет, каквото и да е.

-      Добре, разкажи ми малко повече.

Поех си дъх и се стролопих на дивана в хола, опитвайки се да си събера мислите.

-       Заедно сме почти по цял ден всеки ден от месец, само дето не спим заедно, а аз все още имам чувството, че не го познавам. Понякога ми показва части от себе си, които дори приятелите му не са виждали, но понякога се крие от мен и не ми позволява да достигна до него. Многопластов е. Надникна ли под единия пласт, после ме заключва отвън, докато не стигна първия. Вървим напред и назад и имам чувството, че ще се побъркам, ако продължаваме така.

-    Ноел - Хейли прошепна толкова тихо, че едва я чух. - Успокой се. Поеми си дъх - последвах инструкциите й, знаейки, че щяха да ми помогнат. - Сега издишай. Спри да мислиш за момент и ме слушай. Още преди да се изнеса от вкъщи, ти казах, че все някога в живота ти ще се появи момче и ще те обърка. Важното е да запазиш спокойствие и да не позволиш на това да ти попречи на главната цел - а именно този и друия семестър.

-     Оценките ми са си добре - уверих я. - Просто аз не съм.

-      Сигурна ли си, че това момче е добре за теб? Че не ти пречи?