Sweet girl

Глава двадесета

Сам

Цяла нощ не бях мигнал. Мъчеха ме кошмари, обземаха ме всякакви неприятни мисли и цели седем часа просто се бях въртял под завивките, опитвайки се да си намеря място, когато беше очевидно, че не ми липсваше пространство, а просто някой, с който да го споделя.

Ето защо в шест часа сутринта в събота просто скочих от леглото, облякох се и излязох от апартамента си. Веднага щом отворих входната врата на сградата обаче, видях, че беше започнало да вали. Капките все още бяха ситни, но ако излезех, след пет минути щях да съм вир-вода.

Въпреки това си сложих качулката на якето и пристъпих навън. Беше тъмно и студено, но имах нужда от разходка, така че се запътих през паркинга на кампуса към улицата.

Градът беше тих по това време и единствено ромоленето на дъжда се чуваше. Асфалтът под краката ми блещукаше заради малките локви и светлината на уличните лампи. Прииска ми се да направя снимка на едно от дърветата с голи клони, по които имаше само дъждовни капки, но не си бях взел телефона.

Вместо това продължих да вървя, ускорявайки темпото с всяка крачка и надявайки се това да ми помогне да укротя мислите си. Истината беше, че през нощта бях сънувал всякакви сънища, но само един от тях се беше запечатал в съзнанието ми.

Допирам устни до твоите съвсем леко - колкото да усетя топлината им и да погълна дъха ти
Ти не се отдръпваш, но не ме и укоражаваш
Затова спирам ръцете си, които са готови да се увият около теб, и те остявам сама
По някое време, когато съм успял да си простя за стореното, те хващам да ме гледаш, докато се разминаваме в коридора
Не казваш нищо, нито пък аз

В стаята е тъмно и навсякъде ухае на теб
Иска ми се да избягам
Но нещо ме спира - може би са приближаващите ти се стъпки
Отваряш вратата и сърцето ми започва да препуска лудешки в гърдите
Пристъпваш към мен и ми казваш нещо, което ме вбесява
Отвръщам ти, а след това и ти на мен

Пресягам се и хващам яката на ризата ти в юмрук
Дръпвам те към себе си с всичката ярост и любов на света
Целувам те отново и те повличам надолу към себе си
Падаме на леглото
И макар че не мога да те видя добре, ръцете ми знаят къде да те търсят

Защото където и да съм
И каквото и да правя
И както и да се опитвам да те забравя
На края на деня винаги търся теб
Единствено теб