Sweet girl

Глава втора

Сам

Беше онова колеблево време от годината, в което виждаш вятъра да надига изсъхналите и пожълтели листа на дърветата, но не вземаш със себе си връхна дреха, защото към обяд вече напича толкова силно, че ти се иска да съблечеш и единствената тениска от гърба си. И винаги съжаляваш за решението си, защото сутрините са студени, а ти си твърде самотен, за да ги преодолееш сам.

Няма кой да притиснеш до гърдите си под чаршафите, няма чий аромат да вдъхнеш, нито пък ръка, която да хванеш и чиято топлина да те стопли. Обличаш се сам в мълчанието на четирите стени, които те обграждат, и излизаш от вкъщи (или в случая - общежитието). Отиваш до най-близкия магазин, заставаш до автомата за топли напитки и пъхаш в дупката един долар само за да получиш горчиво кафе и пластмасова бъркалка в картонена чашка, която се губи в ръката ти. Уж си натиснал "с повече захар", на въпреки това бързаш да преглътнеш течността, защото вкусът на езика ти не е добър.

Проспиваш лекциите както винаги, а когато излизаш и от последната зала, се чудиш какво правиш с живота си. Започваш от въпроса какво е искал професорът този път. Това е лесно - можеш да се обадиш на някой познат и да го попиташ. Но след още няколко такива въпроси, идват трудните. Като например дали някога ще успееш да използваш наученото тук и да си изкарваш парите с писане или ще ти се наложи да работиш в същия този магазин, от който си си купил кафе сутринта, защото не си си избрал правилната специалност.

"Следвай мечтите си" - чувал си това стотици пъти и накрая си решил да го направиш, да послушаш сърцето си. Никой обаче не ти е казал, че не винаги можеш да ги постигнеш, че понякога зад тази фраза има само мъглива неяснота.

Когато си станал от леглото тази сутрин, не си очаквал нищо по-различно от обичайната и неизменна рутина. Нито пък аз. Направих всичко това и след лекциите отидох в библиотеката и както винаги седнах в ъгъла на най-отдалечаната маса. Първо написах есе, после отговорих на въпроси за творчеството и биографията на един от авторите, които изучавахме в момента. После се заех с домашното по математика и точно тогава се случи нещо необичайно.

Бях я виждал няколко пъти сред тълпата из коридорите, но никога не бях говорил с нея. Вероятно не ходеше по купони, защото изобщо нямаше вид на такова момиче, а и никога не се бяхме засичали в къщата на братството.