Sweet girl

Глава шестнадесета

Сам

Сутринта се събудих по-отпочинал от когато и да било. Не знаех колко часа бях спал, нито колко часът беше сега, но по изгрялото слънце и уличния шум прецених, че не беше толкова рано. С това обаче осъзнах и че снощи бях заспал с Ноел върху гърдите си. Сведох глава, намирайки я точно там. Ръцете й ме бяха прегърнали, а устните й бяха върху врата ми. Точно на това място кожата ми гореше сякаш я беше възпламенила.

Докато се чудех какво да правя, надникнах през прозореца. За първи път от месец насам времето изглеждаше приятно, дори нямаше изгледи да завали. Протегнах се и взех телефона си от масата, установявайки, че минаваше единадесет часа сутринта.

Въздъхнах и внимателно отделих Ноел от себе си, ставайки от дивана. Измъкнах се на пръсти от стаята, грабнах ключовете си от закачалката в коридора и излязох. Този път не й оставих бележка, защото не знаех какво да й напиша.

Че макар да заспивахме прегърнати за втори път, трябваше да останем само приятели? Че съжалявах, че снощи не я бях пуснал да се прибере в апартамента си? Не, не съжалявах и не можех да я излъжа за това.

Отидох първо в апартамента на Кайл. Копелето вероятно още спеше, но ми отвори след десетия удар по вратата.

-    Аз... - започнах, но той вдигна ръка, за да ме спре.

-     Ясен си ми - отговори ми вместо "добро утро". - Изчакай да си измия зъбите, ще извикаме Фил и Джейкъб и после отиваме директно в някой бар.

Макар да не бях сигурен защо смяташе, че щях да искам да пия, идеята му ми се хареса и аз го оставих да ме влачи из сградата на общежитията. Обиколихме два етажа, докато успяхме да намерим двамата си приятели, но щом ги убедихме да престанат да се чукат поне за час-два, потеглихме към "Черно и бяло".

Там беше толкова тъмно и пренаселено, че за миг забравих колко всъщност беше часът. Кайл обаче дори не се замисли преди да поръча четири чаши и една бутилка уиски от бара. Все пак беше неделя и за него това беше обичайно - колкото по-отрано започнеше, толкова по-добре.

-    Е? - Фил поде първи - Какво толкова направи, че да искаш да се наквасиш още преди обяд?

Едва тогава осъзнах защо Кайл ме доведе именно тук и изпитах страшна благодарност. Сипах си малко уиски и го изпих на екс, преди да отговоря.