Sweet girl

Глава двадесет и втора

Сам

Съществува ли истинската любов и къде да я намерим? - това беше темата, на която трябваше да напиша курсовата си работа. Аз, който никога досега не се бях влюбвал и който не познавах родителите си. Не можех да ги попитам как се бяха влюбили или дали изобщо са го направили. Та аз дори не знаех защо се бях озовал в сирачески дом.

В събота, ядосан именно от темата, реших да изляза с момчетата, за да се разсея от всичко, с което бях затрупан напоследък. Ноел беше болна и отказваше да дойде в апартамента ми или пък да ме остави да вляза в нейния, така че това също изигра известна роля в решението ми да пропилея единствената си свободна нощ в седмицата в клуба на три пресечки от общежитията.

- Значи излизаме заради теб? - Фил попита Кайл - Какво си търсиш?

Четиримата вървяхме по тротоара, запътили се към мястото, откъдето се чуваше музиката.

- Още не знам - Кайл сви рамене, а след това изгледа двойката развеселено. - А вие двамата?

Джейкъб се намръщи и му отвърна:

- Защо трябво да си търсим нещо? Сексът един с друг все още не ни е омръзнал, за да прибягваме до други хора.

- Цяло чудо е, предвид колко често го практикувате - включих се.

- Просто си мислех, че може да искате да пробвате тройка или нещо такова - Кайл заключи с тон, издаващ безразличие.

Всеки от нас си имаше слабо място. Фил най-много мразеше някой да ядосва Джейкъб; Джейкъб винаги ставаше отбранителен, когато някой поставаше връзката им под въпрос; а на Кайл изобщо не му се нравеше, когато някой променеше държанието си към него дори за част от секундата. А доколкото моето слабо място...

- Та къде, каза, че е Ноел? - Джейкъб реши да смени темата.

Четиримата се наредихме на опашката за входа на клуба, изчаквайки реда си.

- Болна е - прокарах пръсти през косата си от раздразнение. - Затова не дойде.

Колко пъти трябваше да им се повтаря едно и също нещо, докато си го набиеха най-накрая в тъпите глави?

- А ти защо не си при нея, а си с нас? - той продължи да ме разпитва.

- Исках да остана при нея, но още вчера ми забрани да я търся, докато не се оправи. Звънях й, ходих до апартамента й, даже питах Мак какво й има... Каза, че не е нищо сериозно, но просто била много отпаднала и не можела да стане от леглото. Утре ще й звънна, за да видя как е.