Сам
Беше онова колеблево време от годината, в което виждаш вятъра да надига изсъхналите и пожълтели листа на дърветата, но не вземаш със себе си връхна дреха, защото към обяд вече напича толкова силно, че ти се иска да съблечеш и единствената тениска от гърба си. И винаги съжаляваш за решението си, защото сутрините са студени, а ти си твърде самотен, за да ги преодолееш сам.
Няма кой да притиснеш до гърдите си под чаршафите, няма чий аромат да вдъхнеш, нито пък ръка, която да хванеш и чиято топлина да те стопли. Обличаш се сам в мълчанието на четирите стени, които те обграждат, и излизаш от вкъщи (или в случая - общежитието). Отиваш до най-близкия магазин, заставаш до автомата за топли напитки и пъхаш в дупката един долар само за да получиш горчиво кафе и пластмасова бъркалка в картонена чашка, която се губи в ръката ти. Уж си натиснал "с повече захар", на въпреки това бързаш да преглътнеш течността, защото вкусът на езика ти не е добър.
Проспиваш лекциите както винаги, а когато излизаш и от последната зала, се чудиш какво правиш с живота си. Започваш от въпроса какво е искал професорът този път. Това е лесно - можеш да се обадиш на някой познат и да го попиташ. Но след още няколко такива въпроси, идват трудните. Като например дали някога ще успееш да използваш наученото тук и да си изкарваш парите с писане или ще ти се наложи да работиш в същия този магазин, от който си си купил кафе сутринта, защото не си си избрал правилната специалност.
"Следвай мечтите си" - чувал си това стотици пъти и накрая си решил да го направиш, да послушаш сърцето си. Никой обаче не ти е казал, че не винаги можеш да ги постигнеш, че понякога зад тази фраза има само мъглива неяснота.
Когато си станал от леглото тази сутрин, не си очаквал нищо по-различно от обичайната и неизменна рутина. Нито пък аз. Направих всичко това и след лекциите отидох в библиотеката и както винаги седнах в ъгъла на най-отдалечаната маса. Първо написах есе, после отговорих на въпроси за творчеството и биографията на един от авторите, които изучавахме в момента. После се заех с домашното по математика и точно тогава се случи нещо необичайно.
Бях я виждал няколко пъти сред тълпата из коридорите, но никога не бях говорил с нея. Вероятно не ходеше по купони, защото изобщо нямаше вид на такова момиче, а и никога не се бяхме засичали в къщата на братството.
А ето, че сега не можех да спра да мисля за нея. Чудех се как можеше да е толкова мила с някой напълно непознат какъвто бях аз. Чудех се какво можеше да се случи, ако утре се обадех не на Кайл, а на нея за записките по математика. Не ми се вярваше да ме покани в апартамента си, а след това да се съблече и да ме повлече със себе си на леглото както останалите момичета правеха. Но тогава какво? Щеше да ми даде още един сандвич с фъстъчено масло?
Нямах време да си отговоря на този въпрос, защото момчетата ме видяха отдалече и ми извикаха. При звука на името ми всичките ми мисли се разбъркаха, а след това и изчезнаха. Отидох на игрището, където стоварих раницата си в единия ъгъл и се затичах към Джейкъб, Фил и Кайл.
Четиримата играхме футбол и си говорихме до късно, почти докато се стъмни, след това се уговорихме да се видим тук отново по същото време и се разделихме. Всеки от нас се прибра в стаята си в общежитието.
Там намерих някакви остатъци от максиканската храна, която си бях поръчал снощи. Изядох ги на крак, после си взех душ и четох, докато очите ми не започнаха сами да се затварят. Заспах почти веднага щом оставих книгата на нощното шкафче и загасих лампата.
На сутринта се събудих схванат. Бях забравил прозореца до леглото си отворен и сега през целия ден щях да съжалявам за това. Докато си миех зъбите, получих съобщение от Джейкъб, че няма да може да дойде на лекции, затова иска по-късно да му кажа какво е казал професора за курсовата ни работа. Без да си давам сметка, врътнах очи, щом го прочетох. Вероятно с Фил бяха имали бурна нощ и искаха да продължат десетия си рунд и през деня.
Когато се запознах с тях, не знаех, че са хомосексуални. Всъщност не знаех и че са двойка, по нищо не им личеше. Докато една вечер с Кайл не ги чухме. Бяхме се събрали в моята стая, за да гледаме боксов мач и чухме как Джейк стене в съседната стая. Помислихме си, че е с момиче, но това не продължи дълго, защото съвсем скоро той изкрещя името на Фил. Тогава с Кайл се спогледахме подозрително сякаш за да разберем дали някой от нас също е гей, а после се разсмяхме.
На сутринта говорихме с тях за това (Кайл не можеше да запази тайната, че двамата с него знаем за тях) и през първата минута имах чувството, че преминават през ада. Видях страха в очите им и готовността да отричат, защото си мислеха, че това щеше да промени мнението ни за тях, но после успяхме да ги успокоим. Оттогава гледаме на онзи ден като забавна колежанска история. Разбира се обаче, понякога не ми е забавно, защото стаята на Джейкъб все още е до моята и се случва да ме будят в три сутринта със скърцането на леглото. Тази нощ вероятно са били в стаята на Фил.
Доколкото Кайл - той си е типичният женкар. Чука всичко с дупка между краката, но пък поне не им дава надежди след това. Или никога повече не си говорят, или си остават приятели и се посещават от време на време. Така се запознах с Маккензи, Розалин, Елеонор, Силвия и Шийла. Понякога се събирахме на купони и пиехме бира заедно, но нищо повече. Макар Кайл да ми беше казал, че няма нищо против да спя с някоя от тях, аз се придържах към правилото за момичетата на приятелите.
Когато ми доскучаеше дотам, си намирах по някое момиче, но с уговорката, че ще спим заедно само веднъж. Повечето нямаха нищо против.
Нещо ми подсказваше обаче, че с Ноел няма да е така, и когато я видях в часа по Висша математика, й махнах с ръка. Тя се усмихна и дойде да седне при мен.
- Добро утро.
- Добро утро - отвърна ми шепнешком. - Професорът каза, че задачата била от друго естество и щял да ни я обясни другия път, защото сега нямал време.
- Благодаря ти, че го попита. Аз едва ли бих - признах й.
- Че защо?
- Не обичам да говоря с преподаватели.
- Значи си намерил правилния човек - подаде ми молив, когато видя, че не мога да намеря моя в чантата си. - Аз съм приятелка с повечето.
Точно тогава разбрах, че не исках да правя секс с нея. Не беше, защото не ме привличаше, напротив - беше толкова женствена и толкова красива, че сърцето ми препускаше, докато говорех с нея. И въпреки това една по-голяма част от мен, която обикновено оставяше на пениса ми да мисли вместо мен, сега ме спираше от опитите да направя каквото и да било повече от това просто да седя до нея и да следя написаното по дъската пред нас.