2358 година
Бяха изминали цели две години от както Агуа бе дошла на Земята, а от тогава се бяха случили много неща. След като Ейс спечели Гранд При настъпиха промени в състезанията и той бе успял да постигне това, за което толкова бе жадувал. Не можеше да се откаже да се състезава, но просто го правеше в по-умерени граници, защото останалата част от него бе изцяло на Агуа и бе разбрал колко по-важна и значима за него е тя. Тя съвсем бе свикнала с планетата и я харесваше. Може и да не бе по рождение човек, но вътрешно беше със сигурност. Бе решила по свое желание да скъси косата си до средата на гърба, не искаше да ѝ напомня повече за миналото. Въпреки това тя пак си оставаше красива и той щеше да я обича всякак. Спомняше си първия път, в който плуваха заедно в залива. Гмуркаха се под водата както и се целунаха. Беше повече от фантастично преживяване. Беше уникално! Сякаш бе успял да се докосне до нейния свят, както тя до неговия. Отвори очи излизайки от транса си, а на лицето му бе изписана усмивка. Тя го бе направила по-щастлив от колкото е бил през целия си живот.
Агуа беше щастлива на Земята. Харесваше ѝ да е сред хората и да бъде една от тях. Обичаше Ейс с цялото си сърце и душа и бе готова на всичко за него. След голямото състезание, което спечели интересът към него беше още по-голям и той не се отказа да бъде състезател, но и не бе като преди. Така бе по-добре, състезаваше се, а тя го гледаше абсолютно всеки път и нейната подкрепа го радваше още повече. Но най-вече виждаше колко е щастлив от факта, че бе успял да постигне така желаната промяна към едно по-честно и почтено съревнование. Действително го бе постигнал и вече нещата стояха по съвсем различен начин. Стоеше си у дома, неговият дом беше и неин, когато чу отварянето на входната врата. Той се бе прибрал от тренировката си. Тя стана и го посрещна обвивайки ръцете си около врата му и целувайки го.
- Липсваше ми.-промърмори той измежду целувката.
- И ти на мен.-отвърна тя и продължи да го целува.
- Мм...обичам да ме посрещаш така.-каза накрая след като се отделиха.
- Повярвай ми, аз също.-той се засмя и тръгна нагоре към спалнята им. Също споделяха и обща стая, двамата бяха на мнение, че не желаят да бъдат разделени.
- Отивам да се преоблека и изкъпя. После може да продължим там, където започнахме сутринта.-намигна ѝ накрая и продължи да върви.
Тя се усмихна прехапвайки долната си устна. Сутринта след като се бе събудил имаше доста голяма сутрешна ерекция, но така и не стигнаха там, до където искаха, а сега очевидно той желаеше да довършат започнатото. Веднага щом бе излязъл бе получила онази ужасна сутрешна отпадналост и гадене, които имаше от известно време насам. Може би седмица-две? И тя дори не бе сигурна колко точно. Не искаше да му казва, дори не знаеше какво е това. Въпреки всичко не можеше да разбере какви са тези човешки болести и не предпочиташе да отиват при така наречения лекар, това я притесняваше. Докато го чакаше отново ѝ се повдигна и изтича в тоалетната на този етаж. Не знаеше на какво се дължи това и защо постоянно става. Понякога развиваше толкова огромен апетит, за да може после да изхвърли всичко обратно. Това наистина бе досадно. След като се върна забеляза, че кожата ѝ е придобила онзи блед нюанс като преди, но за разлика от тогава сега не бе здравословно да бъде такава при наличието на светлина и слънце. Намръщи се на кожата си и отиде да се види пред огледалото. Огледа се и забеляза някак по-различното ѝ лице и отпадналия си вид. Отдалечи се назад, за да се огледа по-добре и забеляза по-заформените си бедра и стомаха. Кога бе успяла да надебелее след цялото това ядене и повръщане?! Това не ѝ хареса, ако напълнееше той може би нямаше да я харесва такава. Спусна туниката си по-надолу, за да се прикрие и се върна на мястото си. Когато той слезе забеляза колко е свеж и ухаеше на приятен мъжки аромат. Той се настани до нея придърпвайки я в прегръдките си.
- Хей, какво има, красавице?-каза той галейки косите ѝ.
- Нищо.-насили се да се усмихне тя.
- Сигурна ли си? Струва ми се, че нещо не е наред. Не си била толкова бледа преди.-тя почти потръпна при тези му думи.
- Да, преди...това бе естествения цвят на кожата ми, но заради слънчевата светлина тук е доста повече като човешкия.-той я изгледа преценяващо.
- Тогава значи сега не е нормално да е такъв.-констатираше твърде бързо.
- Просто съм отпаднала, нищо ми няма.-извъртя нещата надявайки се да приключат по-скоро с тази тема.
- Ако има нещо, можеш да ми споделиш.-хвана ръката ѝ, за да я убеди в думите си.
- Не, наистина няма.-постара се да бъде достатъчно убедителна тя.
Притисна я до себе си галейки косите ѝ. Не знаеше защо, но просто не ѝ вярваше. Можеше да усети кога го лъжат и в този случай имаше чувството, че скрива част от истината. Той ѝ мислеше само доброто, просто се тревожеше за нея и ако имаше нещо бе редно да му сподели.
През нощта докато спяха Агуа се събуди, защото ѝ се ходеше до тоалетната. Изправи се внимателно, за да не го събуди и стана. Отиде в банята и щом приключи с това понечи да се върне, но ѝ се повдигна отново и се върна до тоалетната чиния. Стоя няколко минути така бълвайки цялата си вечеря и всичко остатъчно в стомаха си. Накрая дори се чудеше защо продължава да ѝ се повдига след като дори и вода нямаше, която да изхвърли. Щом се убеди, че това бе всичко се изправи и пусна водата. Отиде над мивката измивайки устата си и се върна в стаята. Сядайки на леглото забеляза нещо в сумрака, Ейс беше буден.
- Скъпа, какво има? Чух те да повръщаш в банята.-тя застина не знаейки какво да му отговори. Той се изправи и я гледаше разтревожено.
- Аз...
- Моля те, не крий от мен. Зле ли се чувстваш?-преглътна тежко преди да каже каквото и да било.
- От известно време чувствам сутрешна неразположеност и гадене, но понякога се случва и по друго време от деня.-сведе виновно глава.
- Но защо не си ми казала? Можеш да ми се довериш за всичко.-отвърна той тъжно.
- Аз просто... боях се.
- От какво?-погали едната ѝ страна, а тя го погледна в очите.
- Че ако ти кажа ще пожелаеш да ме заведеш при човешки лекар и това ме притесняваше.-отвърна смутено тя.
- Но Агуа, аз не бих те накарал да направиш нещо насила, но при положение, че си болна е необходимо да отидем.
- Не, грешно ме разбра. Не е свързано с теб, а с този лечител. Не зная какво да очаквам и това ме плаши.-вече разбираше защо си бе мълчала толкова време.
- Няма от какво да се притесняваш. Ако има нещо, просто ще ти приложат същото човешко лечение, в което няма нищо страшно. Утре ще отидем, нали?-той повдигна брадичката ѝ, за да го погледне.
- Добре.-въздъхна тя.
Той се усмихна и я целуна по челото. Не искаше тя да пострада или нещо такова, затова настоя да я заведе в елоспитал. Легнаха обратно, за да спят. Сутрешна неразположеност и гадене, защо му звучеше толкова познато сякаш бе чувал нещо такова? Смръщи вежди, но умът му бе полубуден и не бе в състояние да измисли нищо. Затвори очи и заспа отново.
Агуа и Ейс бяха отишли в един елоспитал и ѝ бяха направили изследвания. Щяха да са готови на следващия ден затова се прибраха и той щеше да ги вземе. След като се прибраха седнаха да обядват, тъй като тя не бе яла нищо сутринта. Реши този път да се представи добре като ѝ направи нещо. Не умееше много, но поне го правеше добре. Направи обилен обяд и седна да се храни заедно със своята любима. Направи му видимо впечатление повишеният ѝ апетит. Дори не я бе виждала да се храни чак толкова и то само някои от храните. Месото и силната храна бяха настрана, а млечните продукти и гарнитурата бе изяла. Беше странно, ако всъщност си спомнеше по-добре, в последно време наистина имаше необичаен апетит и това не бе останало незабелязано от него. Докато той мълчаливо я съзерцаваше тя най-сетне бе усетила погледа му върху себе си и вдигна глава.
- Има ли нещо?-той се окопити и премигна няколко пъти.
- Не, нищо, просто те наблюдавах.-реши да я попита все пак за останалата храна.-Не ти ли харесва?-тя го изгледа учудено.
- Напротив, защо питаш това?-тя от своя страна не разбираше защо той ѝ задава този въпрос.
- Просто забелязах, че не ядеш всичко и си помислиш, че може да не ти е харесало.
- Не...-поколеба се дали да му каже, но все пак прецени, че е по-добре той да знае.-Останалото не ми понася на стомаха. Веднага започва да ми се гади ако хапна нещо такова. Това ми действа някак по-леко и може да се задържи за по-дълго в мен.-вече разбираше всичко.
- Искаш ли да ти приготвя нещо друго?-хвана ръката ѝ гледайки я загрижено.
- Не, няма нужда. Нахраних се.-тя отказа и стана, за да му помогне с приборите.
Носейки няколко чинии главата ѝ се замая и ги остави едва като за малко да ги изпусне. Опря се на плота хващайки се за главата. Постоя няколко секунди докато отмине и тръгна отново. Втория път на връщане бе по-силно и дори залитна. Ейс веднага ѝ се притече на помощ и я обхвана опирайки я на себе си.
- Добре ли си? Какво стана?-притеснено попита той.
- Аз...-причерня ѝ пред очите и се свлече в ръцете му.
Прокара ръка под коленете ѝ и я понесе към всекидневната. Постави я на дивана и я гледаше разтревожено. Докосна челото ѝ, но бе съвсем хладно и с нормална температура. Отиде да вземе комплекта за спешни случаи и извади едно шишенце със остра дразнеща миризма, която бе способна да я събуди. Напои едно памуче и го приближи към носа ѝ. След няколко секунди смръщи веждите си и сбръчка носле явно усетила го. Отвори очи и се огледа. Как се бе озовала тук? Понечи да стане, но той я възпря.
- Какво стана?
- Ти припадна.-това не си го спомняше.
- Така ли?
- Да и много ме изплаши. Вече искам да вземем тези изследвания, за да разберем какво ти има.-погали едната ѝ страна галейки я с палеца си.
Дори тя бе на същото мнение. Нищо не разбираше и започваше да се тревожи също. Защо се чувстваше по този начин? Какво ѝ имаше? Всички тези признаци ѝ биха абсолютно непознати. Една акуота не изпитваше нищо подобно и това я озадачаваше още повече. Май наистина тя бе станала наполовина човек.
* * *
Ейс бе отишъл до елоспитал и бе получил изследванията ѝ, но бе взел само четеца без да ги види. Бе редно тя да ги погледне първа, а след това и той, защото бяха нейни. Караше към вкъщи и вече тръпнеше да разбере всичко. Пристигна и слезе. Когато влезе видя Агуа с още по-бледо лице от преди. Изглеждаше сякаш се е случило нещо ужасно. Взе максистемата и се настани до нея.
Агуа бе притеснена, защото сутринта бе отишла до залива, за да поплува. Тогава бе забелязала опашката си или по-скоро върховете на люспите ѝ. В долния ѝ край цветът бе променен и преливаше от тюркоазено към червено. Знаеше, че смяната на цвета с открояващ се в края бе знак само за едно нещо. Бе виждала такива акуоти и знаеше точно защо е това. Бе се прибрала почти на бегом уплашена от заключението, до което бе достигнала. Остана да чака Ейс притеснено, но не, за да разбере какво ѝ има, тя вече знаеше.
- Агуа, станало ли е нещо?-тя го погледна не знаейки какво да му отговори.
- Къде са...къде са резултатите?-прочисти гърлото си в началото, защото гласът ѝ бе станал дрезгав.
- Тук са.-той ги показа на това нещо, което постави в устройството си.
Един холограмен текст излезе пред тях и погледът ѝ премина през него. Не бе учудена, вече бе разбрала това. Неспособна да каже каквото и да било, просто му го подаде, за да го прочете сам. Сведе глава и се заигра с пръстите си.
Тя не каза нищо и това го обърка още повече. Пое мак-а от нея и зачете. Когато стигна до края бе разширил очите си не можейки да асимилира приетата информация. Тя беше, о господи... Прокара ръката си през косата, а после я погледна. Тя бе свела глава сякаш се чувстваше виновна. Те щяха да имат бебе, тя бе бременна. Издиша шумно, е, щеше да става баща. Подсмихна се на тази си мисъл и повдигна брадичката ѝ карайки я да го погледне.
- Хей, защо си унила?
- Как защо? Това...аз...-не знаеше какво да каже.
- Не е планирано, така е, но вече го има.
- Да, но... Не знам дали мога, толкова е неочаквано. Никога не съм си мислела, че мога...че бих могла да...-беше ѝ странно дори да го изрече.
- Е, аз също не съм и предполагал, че ще ставам баща, но съм готов да го приема.-тя го погледна почти невярващо.
- Сигурен ли си? Ами ако не е човек?-тя преглътна тежко при тази мисъл.
- Е, и? Ти също не си, но да не би заради това да те обичам по-малко?-тя поклати глава отрицателно. Той се приближи до нея и взе ръцете ѝ в своите.-Ще си имаме дете, Агуа. Аз искам това бебе, то е както мое, така и твое.-едната му ръка се премести на стомаха ѝ леко докосвайки го и можеше да усети, че е малко заоблен и това го зарадва още повече.
- Значи ще бъда...майка?-колебливо попита тя.
- Да, то си е само наше, Агуа, и ние тримата ще бъдем много, много щастливи.-доближи се до нея и я целуна.
Бебе... Дори ако някой ѝ го бе казал нямаше да повярва. Бе родена, за да посвети живота си като серит, а сега бе на Земята и щеше да си има дете. Не можеше да повярва, че щеше да дари живот и да бъде майка. Очите ѝ се насълзиха, тя бе получила най-уникалния шанс, който можеше да има и живееше живота, който сама си бе избрала.
Ейс бе толкова изненадан как всичко се бе променило толкова. Бе запален автомобилен състезател, който не се интересуваше от нищо друго, докато не срещна нея. Тя го промени изцяло, а сега бе на път да става баща. Но най-учудващо бе, че го искаше. Искаше детето си и бе готов на всичко за него и любимата си, те бяха най-хубавото, което му се бе случвало в целия му живот. Всичките награди и постижения нямаха стойност пред семейството му. Осъзна, че въпреки това всичко си бе струвало за това щастие. Всичко си бе струвало заради Агуа Делмаре.